НОВИ  АСПЕКТИ  В  КОРЕКЦИЯТА  НА ПРОТИВОВИРУСНИЯ  ИМУНИТЕТ

"Най-опасното нещо в медицината е отсъствието на диагноза"
проф. Воробьев

„Има две основни неща: наука и мнение. Първата от тях ( в едно с доказателствата от живота) създава знания, втората - невежество.“

Хипократ

Американски учени на основание на многогодишни изследвания са установили, че 8% от генома на човека е заменен от вируси. Според тях 50% от хората съдържат в гените си вируса Епщайн-Бар, предизвикващ злокачествени заболявания. Вируса на простия херпес е открит в 97 % от хората. Какъв е изводът от горецитираното? Ние сме вече над 8% мутанти.

Д-р Прафул Виджейкар (Индия, 2002, почетен лекар и професор от Хомеопатическия медицински колеж и болницата в Мумбай, президент на Индийския институт на лекарите-хомеопати, консултант Правителствената хомеопа-тична болница,) счита, че нарушенията на генетическо ниво свидетелстват за това, че човек се намира на дъното на пропастта, от която не може да излезе. Смята, че генетичните заболявания са неизлечими. Изследваните по различни методи и методики на новородени, на които не са правени нито една ваксинация е позволило да се установи, че те са вече на 100% заразени вътреутробно.

По-рано е установено по концентрацията на IgM, по-рядко  IgA в пъпната връв, че новородените в екологично замърсени райони на 100% вече са заразени вътреутробно (Е.А. Бейсембаев, 1997). Дори и да не е подложено на ваксиниране новороденото бебе, то вече е получило вируси от майка си, а майка му от нейната майка, и така от поколение на поколение. Вирусите, преминавайки през организма на човека стават все повече патогенни или болестотворни. Бебето преди още да се е появило на бял свят получава от майка си различни инфекции, а впоследствие ние му вкарваме още повече живи микроби и вируси чрез ваксините и вътре болничните инфекции, които са характерни за почти всички болници и отделения не само в България, а и по целия свят. Микроорганизмите  при определени обстоятелства могат да подтиснат имунния отговор срещу себе си. Вирусите, вградили се в генома на клетките на стопанина си, стават «свои» и се предават по наследство на следващия от бъдещото поколение.  Предаването на вирусите трансплацентарно предрасполага към формирането на упорити, почти неизлечими инфекции. Това не означава, че всички пациенти и новородени се намират на дъното на пропастта. Сусуму Тонегава (Tonegawa Susumu) е японски учен с над 339 публикации с най-големия в света ИФ (импакт фактор) и единственият носител на Нобелова награда за физиология и медицина през 1987 г., получена от него за откриването на генетичния механизъм на произвеждане на антитела в разнообразие за откриване генетическия принцип за формиране разнообразните антиген разпознаващите  рецептори на лимфоцитите. Тези открития позволяват да се предполага, че гените на вирусите не само могат да отстраняват гени от генома, но и могат да се извеждат от него. В крайна сметка гените на соматичните клетки  в процеса на диференциация на клетките се отделят от генома. При идентифицирането при новородените на вируса на морбили, полиомиелит и други инфекции, трябва да се направи пълен отказ от поставянето на тези ваксини. Освен това, е важно да не се допуска този вид инфекция да се прояви като заболяване. Затова трябва имунната система в организма да се поддържа винаги в тонус, защото тези вируси в различна комбинация ги има в почти всички хора, особено при тези, които непрестанно се оплакват от необяснима хроническа или постоянна отпадналост. С всички тези вируси е необходимо да се борите предварително чрез хомеопатични нозоди и трансфер-фактори (TF) класически и усъвършенствани. Освен това, "убиването" на всички вируси трябва да бъде едновременно, защото всеки вирус подтиска имунния отговор срещу себе си, което намалява антивирусната имунитет на организма като цяло. За да се отървете от един вирус, трябва да се отървете от всички вирусите наведнъж. Има разработена схема при която се унищожават Епщейн-Бар вирус, обикновения херпес и херпес зостер, вирус на хепатита В и С, полиомиелита, морбили, червенката, паротита, цитомегаловируса, вариола и т.н. в период от около 30-45 дни. Проф. Джордж Витулкас е от гръцки произход, който е разработил нова парадигма на съвременната медицина. Основната му хипотеза е, че прекомерното използване на силни лекарства не само не излекува, но води до повишена обща заболеваемост на човешкия организъм. През 1996 г. за изключителен принос за развитието на медицината, Витулкас е награден в Швеция с алтернативата Нобелова награда.

Джордж Витулкас счита  ваксинирането отговорно за нервно-мускулните разстройства, мултиплената склероза, болестта на Алцхаймер и др. В страните, където ваксинирането е въведено отдавна милтиплената склероза, слабоумието са много явно разпространени, за разлика от арабските и африканските държави (където ваксинирането започна наскоро под егидата на много известни и неизвестни фондации, една от които е и тази на Бил и Мелинда Гейтс), тези заболявания не са познати и липсват към момента. Доколкото медицината пропагандира своевременната профилактика срещу заболяванията, се получава следния парадокс, че предупреждаването и борбата със старческото слабоумие трябва да се води още от детска възраст. Най-добрият вероятен кандидат за лечение на това заболяване е  хомеопатичното разреждане на ваксините, съдържащи „УЖ“ омаломощения вирус морбили, вируса – явяващ се причинител на хепатит В и С, а така също и причинителите на Тифа, коклюша и др.

Негативната реакция на организма може да се появи не само непосредствено след поставянето на ваксината, но и дори десетилетия след това.

Ако вирус замени гените, отговарящи за говора, то при бебето, на което е поставена тази ваксина развива аутизъм. В медицината има описани много такива случаи. На момиченце(имаща прекрасен словесен запас), на която е поставена поредната ваксина по имунизационния календар престанала да говори. Лекувана безуспешно от педиатри  и невролози без абсолютно никакъв резултат месеци наред.

Вкарването в организма на вируса на полиомиелита може да доведе до парализа на определени групи мускули. Вирусът може да парализира дихателната мускулатура, в резултат на което човек започва да диша трудно. Освен това при него може да се развиват една след друга бронхопневмонии. 
Това е само началото на поредица от публикации, които целят да дадат на някои обикновени хорица, та дори и лица с медицинско образование инфармация за размисъл и преценка на бъдещите им действия. 

Интересна статия. Потвърждава моето разбиране по въпроса. Аз съм против ваксинирането изобщо. А за доктор Витулкас знам от повече от 20 години, когато за първи път прочетох Органона на лечебното изкуство на Ханеман. Витулкас всъщност потвърди предписанията на моя лекар хомеопат тогава за мен и всъщност ви давам информация по този въпрос, защото вие изразихте в коментар под моя статия, че вероятно съм лекуван погрешно. Лекарите, които са ми правили изследвания и са поставили диагноза, са едни от най-известните хомеопати в България - Дора Пачова и Атанас Гълъбов. Пак ви казвам, за да получи организмът ми такъв шок от хомеопатично лекарство, значи те са улучили право в целта. За жалост мозъкът ми беше толкова "размътен" тогава от болката, че дори и не си зададох въпроса, ами ако намаля дозата, дали ще се получи...Както и да е, това е минало. Продължавайте да пишете.