„Обучението и познанието правят умният по природа още по-умен , а глупавият по природа – не толкова безнадежден.“

Древни източноазиатски правила

„Има две основни неща: наука и мнение. Първото (науката в едно с доказателствата от живота) създава знания, второто – невежество.“

                                                                                                                                   Хипократ

Проблемът на мирогледа в медицината като основа на стратегията и тактиката на лечението

Уважаеми Господа!

            В настоящото изложение ще се опитам да разгледаме и двете в сферата на медицината.

Важен проблем на традиционната медицина, който доминира днес, е невъзможността за ефективно лечение и профилактика на повечето хронични соматични заболявания и патология на човешката психика. Може би ключовата точка, която определя това състояние на нещата, е концепцията за болестта, която е заложена в основата на тази медицинска система.

Представите на съвременната традиционна медицина за болестта се основават на редукционисткия подход към разбирането на човек и неговото място в заобикалящия го свят.

В много отношения те са се формирали в периода ХѴІІ-XѴІIІ век под влиянието на британския емпиризъм (Джон Лок, Джордж Бъркли, Дейвид Хюм и др.) и идеите на френските Просветители, опиращи се на позициите на атомизма (учение, според което материята не е непрекъсната, а се състои от малки частици – атоми), материализма (философско учение, утвърждаващо първичността на материята и вторичността на съзнанието.), атеизма (атеизъм – "безбожие" е система от възгледи, която отхвърля духовното и религията като цяло), сенсуализма (философска нагласа, според която основна форма на познанието е сетивноста с първичните ѝ дадености) и механицизма (учение, според което всички естествени процеси се определят на механическо равнище и се обясняват със законите на физиката и химията към 18 век).

Тази голяма популярност на Нютоновата механика, както и "Система на природата, или законите на физическия свят и духовния свят" на Холбах и механистичната натурфилософия на Ламетри, имат пряко въздействие върху формирането на механистичната гледна точка на човешката природа.

Тази позиция доведе до опростено разбиране както на самата природа на човека, така и на неговото място в цялостната картина на битието, и съответно към редуцирането до опростеното разбиване на механизма на понятието за болест. Човекът започнал да се разглежда като механично съставно тяло лишено от вътрешния свят – душата със своята сложност, мистерия и непредсказуемост.

Човекът ни е представен като един прост механизъм, но подреден и малко по-сложен от механизмите на растителните и животинските тела, чиито функции се определят от набор от качества, които съставляват този механизъм. Това са определили някои представители на медицинската професия с душа, като тялото ни не се е смятало за нищо друго освен за анимизирана машина (анимация), което боядисва човешкия живот с цветовете на изискания естетизъм, но без да има пряко и определящо значение  във формирането и определянето на здраве или болест.

Налага се изводът, валиден и до днес:  – „Всеки лекар/лечител работи на принципа – проба-грешка, т.е. прави каквото, когато и както си иска, но за него отговорност за допуснати грешки няма!“

Опитът да се обясни болестта с „естествени“ причини доведе до свеждането на тези естествени причини до чисто материално и е невъзможно да се напредне в това разбиране надълбоко, тъй като изследователите винаги се ограничават от недостатъчното развитие на физическите науки на своето време (или неразбирането им).  Това доведе до разбирането, че „медицината е безсилна“, за да обясни някои моменти, както от възникването и образуването на патологичните процеси, така и при лечението.      

Много от тях са обяснявани с наследствеността и мистериозни идеопатични фактори, които всъщност не са обяснение, а само терминологично маскиране, защото механизмите за формиране точно на такава наследственост и още повече – появяването точно на тези фактори в даден индивид, този вид наука не може да се разграничи и определи, защото се прилага от неуки личности. Появата на наследствената патология е само вероятностна и често се определя едва след установяването на самото заболяване.

Превенцията или профилактиката би следвало да се прави или наблюдава в по-ранен етап, с цел пренатално откриване на патологията и да се предскаже евентуално смъртта на плода в ранните стадии, но не и при идентифициране на причината за самата болест, с цел да не се приложи по-ранно лечение, което се случва и в момента. Раждат се увредени деца и майките им се борят цял живот за тяхното и своето съществуване. Нищо не би им струвало да се образоват, да узнаят дали имат и какви проблеми за да се предотвратят мъките от отглеждане на увредена предварително или в последствие рожба и т.н. … Преди зачеването и двамата родители е следвало да се подложат на медицински прегледи и при нужда да се отстранят определени натоварености и обременености с цел да се роди здраво дете, но това не се осъзнава и прилага към настоящия момент, защото медицината и много от здравните кадри не са подготвени за това.

Всъщност процесът на лечение се свежда до манипулиране на механичните тела, което не води до намаляване на общия брой патологии при човека.  Напротив, това стимулира растежа на патологиите с промяна в характера от преобладаването на инфекциите в заболеваемостта и смъртността в началото на ХХ век до разпространението на рак и автоимунни заболявания в началото на XXI век.   Защо ли тези факти продължават да се подминават, пренебрегват и неглижират от традиционната медицина? Отговорът е един – невежество, непознаване същността на темата или вземане на решения относно здравето на хората от лица неспециалисти.