Да вземем за пример Морската градина в един от големите ни градове. Много хора разхождат кучетата си, като голяма част от тях носят храна и на бездомните котки, които създават неконтролируема популация от животинки, която не се наблюдава от никого – нито ветеринари, нито каквито и да са други специалисти, но стават опасни преносители на инфекции от всякакъв род.

Никоя правозащитна организация за защита на животните не проявява интерес към тези котешки популации, които заразяват околната среда в една от най-красивите градини в България с различни видове инфекции.

Обаче там хиляди майки, бащи, баби и дядовци разхождат бебетата и дечицата си „УЖ“ на чист въздух, без да подозират за летящите във въздуха около тях паразити, които ако попаднат в детския организъм могат да доведат до огромни и страшни проблеми. Хранят бездомните котки и даже напътстват наследниците си да ги галят и обгрижват, което (лично според мен) е много опасна за здравето им игра.

Малко са хората, които осъзнават какви преносители на зарази са тези животинки. Засъхналата слюнка става на невидими люспи и се разпилява във въздуха около тях като се вдишва от намиращите се на разходка – бебета, деца, възрастни, близки познати и непознати хора. Естествената възприемчивост на хората към пренасяните от четириногите паразити е висока.

Попадайки в назофаринкса, а от там в белите им дробове или в храносмилателния им тракт може да се пренесат много различни паразити (бактерии, вируси, халминти и др.). едни от които са предизвикващи Анкилостомозите. Напоследък се наблюдават обостряния на много заболявания свързани с анкилостомите. Дуоденалната ѝ форма (Ancylistoma duodenale) вече отсяда основно в жлъчния мехур или в жлъчните пътища. Развива се като вече се е усъвършенствала и е намалила размерите си. Стои си, хапва си от кръвта ни, размножава се и дразни нервите ни, които от своя страна предизвикват аратмии на сърцето. Попаднали в организма на човека предизвикват анемии, срив на имунната система и други болести на заболелия. Опаразитяването засяга и централната нервна система, като засегнатият започва да се чувства отпаднал и сънлив, при децата се забавя умственото и физическото развитие. Тези гадинки оказват негативно влияние върху фертилността, или иначе казано възможността за забременяване. Недоумявам защо лекарите не консултират млади семейства и жени, че домашните им любимци са в състояние да провалят желанието им за продължаването на рода. (Източник: A. D. Blackwell et al. Helminth infection, fecundity, and age of first pregnancy in women. Science, 2015; 350 (6263): 970 DOI: 10.1126/science.aac7902.)

Застрашени са всички хора, които ходят боси по плажа, градските градини и посещават места, обхождани от четириногите ни любимци. Ходят боси или с летни обувки по зелената трева без да осъзнават, че може да стъпват или прехванат някои паразит от тревата където преди това са се изхождали домашни или бездомни четириноги животинки. Консумират не напълно измити марули и др. зеленчуци и плодове (включително горски), билки и др. Хигиената е в основата на профилактиката, но това не означава, че следва да се посещават местата за отдих без да се обръща внимание на замърсеността на околната ни природа.  

Бебетата не могат да говорят. Малките дечица не могат да обяснят какво чувстват и плачат, а близките им отиват при педиатрите за съвет и лечение. Лекарите не могат да уточнят на какво се дължат оплакванията на малките пациенти, които в най-добрия случай развиват алергии, а може и автоимунни заболявания от летящите изсъхнали люспи от слюнките на четириногите ни „приятели“.

Много родители вземат у дома си котки и кучета да развличат бъдещото си поколение без да осъзнават и разбират какви болести могат да пренесат на малките си наследници. Преди около шест месеца оперираха малко дете с киста на бъбрека, като причинител бе бактерия, която се пренася от четириногите ни приятели. Преди дни се установи, че и другото му бъбрече е засегнато от същата бактерия. Не желая да съм на мястото на тези родители и близки на това детенце.

Мои близки имат също малки внучета, като ме убеждаваха, че след разходка, малките кученца се мият основно и тогава ги пускат в дома си. Не можах да ги убедя, че ако обичат дечицата си, не следва те да имат контакт с такива кученца. Те ми отговориха, че това е техен избор и нямам право да им налагам своето си мнение, т.е. ме убедиха, че разбират и знаят повече от мен. Осъзнах, че наистина нямам право да се бъркам в личния живот на хората, въпреки, че го направих с опит (бях длъжен) да помогна да се предотврати евентуален проблем със заразяване на наследничетата им. Останалото е личен избор и проблем на семействата им.

Друга моя близка има голям син, които има псориазис. У дома си имат домашна котка. Не желае да осъзнае, че псориазиса е автоимунно заболяване. Не желае да се раздели с котката си, защото я обичала много. В същия момент тя самата кашля почти непрестанно. Имунната ѝ система е много изтощена, но не желая да разбере, че това може да се дължи и на котката у дома ѝ. „Как ще я изоставя, горката?“ – бе отговорът ѝ на няколкото ми препоръки да се разделят с нея. Те са улегнало, разбиращо, знаещо и образовано семейство – изборът си е техен.    

В Италия над 50 % от населението боледува от тези гадинки (Ancylistoma duodenale, Ancylostoma braziliens, Ancylostoma caninum, Uncinaria stenocephala, Necator americanus  и много други).

В България липсва статистика по този въпрос, а и защо ли ни е?  

Идва летния сезон и защото никой от националните и главни специалистите не повдига този въпрос, ще се спра на някои проблеми. 

Ще се опитам да дам някои простички съвети към българските граждани как да се предпазват от някои жизнено важни за тях заболявания.

Личните, а каквито и да са лекари не са длъжни и нямат основание за някои обследвания на когото и да било, ако нямат информация подадена им от пациентите им. Освен това са малко лабораториите които правят такива изследвания.

С придобивките на цивилизацията вървят и проблемите, на които никой не желае и не обръща никакво внимание.

Горното бе написано и снех до Вашето внимание въз основа на становищата на:

- Съвета на Британското общество по гастроентерология (BSG);

- Съвети на Американската колегия по гастроентерология (ACG);

- Препоръки на Американската гастроентерологична асоциация (AGA);

- Материали на Международния фонд за функционални заболявания на стомашно-чревния тракт ;

- Препоръки на Министерството на здравеопазването и социалните служби на САЩ ;

- Препоръки на Американското дружество по неврогастроентерология (ANMS) ;

- Интервюта с лекари от САЩ и техните препоръки към пациентите;

- Указания на Световната здравна организация.

- Препоръки на Роспотребнадзор ;

- Съвети на руски и украински гастроентеролози .