Британският предприемач Роб Мур обяснява защо разделянето на живота ни на делнични дни и почивни дни, труд и отпуск, работа и пенсия, вече няма смисъл.

Много книги, лекции и статии са посветени на управлението на времето и търсенето на баланс между бремето на труда и заслужената почивка. Английският предприемач и милионер Роб Мур вярва, че всичко това са много вредни митове, които пречат на хората да се наслаждават на живота в неговата цялост, да отложат за по-късно това, което наистина носи удоволствие. И това „по-късно” може никога да не дойде. В книгата си "Принципът на лоста" Роб Мур обяснява как да спрем безславното търсене на "златна среда" и да започнем да живеем.

Абсурдна заблуда, приета от повечето хора като напълно разумна, е идеята за някакъв баланс между работата и личния живот. Как можете да говорите за някакъв вид "баланс", когато вие прекарвате повече от една трета от дадените ви години (при някой това отнема и половин век), работейки и отлагайки щастието и свободата си за края на живота и който може да се окаже, че няма да е така продължителен, колкото преминалите Ваши трудови години?

Оказва се, че Вие работите повече, отколкото да спите! Получава  се, че вие работите повече, отколкото се забавлявате, изследвате нови неща, създавате, общувате, учите и обичате, дори и да го сложите всичко това заедно. А къде е тук балансът?

Обществото Ви налага такъв график: да работите - през делничните дни, да почивате - през почивните дни. Фирмата (структурата, службата и т.н.) ви налагат работен ден от 8:00 до 19:00 часа (включвайки предвижването и транспорта). Капитализмът и „Уж” демокрацията Ви налагат нуждата да работите, за да печелите. Държавата ви налага да работите сега и то целия месец за заплатата, която получавате в края на месеца минус всички данъци и застраховки. Но трябва ли наистина да живеете според правилата, наложени ви от други хора или системи?

Махалото се движи от една крайна точка през центъра към друга крайна точка. В центъра то се намира много кратко. През повечето време то се втурва от един екстремум към друг и много бързо прелита през средната точка. Така изглежда “баланса” между работата и личния живот. В частта, в която е насочено вниманието ви, се появяват резултати, но в този момент вие се обръщате към другата страна и там всичко изпада в упадък. Глупаво е да се мисли, че махалото някога ще спре в равновесно положение. То ще се люлее през цялото време, като понякога се оказва, че е на страната на работата - и тогава ще имате пари, които ще излязат пак от Вас, кариера Ви ще напредне, но у дома ще забравят за Вас, а понякога се движат в страна, където се справяте със семейството и личната свобода, но лошо с работата и финансовите перспективи. Така, че времето работи, животът и вниманието са така подредени: не е възможно да се постигне равновесие, човек винаги трябва да избира измежду двете крайности, като например "фокусирате се върху нещо - или забравяте за него", "развивате се - или изоставате", "превземате върхове - или ставате жертва".

Хората, които управляват времето си и контролират живота си, нарушават тези правила и създават свои собствени. Те знаят различен, по-добър начин за действие. Чували ли сте някога успешен човек да говори за баланса между работата и личния си живот? Не? Такива хора никога не се оплакват от необходимостта да работят, защото или обичат работата си, или не я обичат, но виждат перспективи и следователно лесно преодоляват моментните неудобства. Те могат да следват движението на махалото.

Ето няколко начина да се отървете от постоянното чувство, че ви липсва “баланс” между работа и личен живот:

Не разделяйте работата и личния си живот. Работата е също живот, а животът е също работа, всичко е едно. Животът не спира, когато Вие отидете в офиса, а работата не свършва, когато решите да отделите време и за “личния си живот”. Понякога на работното място се случва да се занимавате с интересни неща, които харесвате и ви позволяват да се почувствате значими и целеустремени. Понякога, когато правите дори най-любимите си неща, Ви се налага да направите нещо, което не е много приятно, нещо болезнено и унизително. Не трябва да игнорирате тези емоционални крайности, така, че е глупаво да мислите, че всяка работа е болезнена, а тази, което не е такава е винаги радост. Следвайте махалото, концентрирайте се върху една задача и я изпълнете по възможно най-добрия начин, доколкото ви позволяват възможностите.

За значителна част от времето, за да се почувствате щастливи и свободни хора, които контролират собствения си живот, трябва да изберете професия, която ще стане Вашата страст, която ще почувствате  като призвание и дори като забавление. В този случай няма да е нужно да носите работа и личния си живот на различни полюси. Комбинирайте ги колкото е възможно повече. Наслаждавайте се на работа си, когато сте в къщи, отивайте в командировка, сякаш сте на почивка. Вместо да чакате една голяма пенсия в края на живота си, организирайте си „мини пенсия“ през цялата година. Вместо да мислите, че на работа се уморявате, а на почивка, вие се отпускате, бъдете мобилни винаги, съчетавате пътуване, работа и личен живот.

Имайте ясна представа за живота си и какво искате от него. Намерете нещо, от което ще бъдете обсебени, нещо, което не можете да не се занимавате, но ще ви даде усещане за цел и уважение към себе си, нещо, което е важно и за другите хора. Ако тази работа не отговаря на тези изисквания – напуснете я. Не се стремете да правите всичко за всички. Откажете се от излишното. Позволете си крайности: станете човек, който е изключително фокусиран върху целите си и изключително разсейващо гледайки на всичко останало. Работата престава да бъде възприемана като работа, когато правите нещо, което трябва да правите, в увереността си, което обещава пари и има значение за хората. Работата престава да бъде такава, когато професията Ви стане наистина интересна за Вас.

Откажете се от всичко, което не е важно за Вас. Когато изпуснете случай, това се нарича слабост. След като отхвърлите достойната цел, която почти постигнете, ще почувствате краткотрайно облекчение, но по-късно ще съжалявате за взетото решение.

Наистина, когато се откажете от нещо на ранен етап, изправени пред първите проблеми, това често показва слабост. Това може да означава липса на визия и дългосрочна перспектива. Да се работи отново и отново, и отново, и отново е гарантиран начин за постигане на нищо и загуба на много време.

Но понякога желанието за спиране показва, че тази дейност всъщност не е толкова важна за Вас. Защо да продължаваме да правим нещо просто, защото провалът ще изглежда като слабост, или защото почти сте достигнали целта си (която не означава нищо за вас)?

Роб Мур пише: „Реших да уча като архитект и след две седмици разбрах, че това не е това, което искам да правя. През следващите 154 седмици продължих да ходя, защото не исках напълно непознати хора да говорят зад гърба ми, че съм се отказал. Те дори не ме познаваха, така че защо мнението им беше важно за мен? Това е много странно. Действах глупаво, не спрях навреме. Непълни три години ми струваха почти шест години пропуснати възможности, което най-вероятно щеше да ме доведат до нещо значително.”

Отдръпнете се настрани и кажете не. Не правете нещо или не ставайте някой, просто защото други хора го очакват от Вас. Натискът на обществото е изтощителен и непоследователен. Освободете се от незначителни неща, които не са свързани с Вашето виждане и ценности. Оставете ги на други хора (някой може да ги хареса и да успее). Отдръпнете се. Оставете ги да си тръгнат и отлетят от Вас. И не се опитвайте да контролирате това, което правят. Ще се почувствате свободни, когато се откажете от ненужния бизнес, признайте, че не умеете всичко, и вложете своето свободно време, енергия и страст в нещо смислено, което ще бъде важно за Вас и за тези, които обичате и на които се стремите да донесете полза.        

Каквото и да казвате и правите, хората ще ви осъдят така или иначе, така че кажете и правете каквото си мислите, че е правилно, но не забравяйте за такт, уважение, отговорност и т.н. …

 

 

 

Здравей, mastino. Аз имам също обяснение нан оснвния въпрос. По-късно няма да дойде, защото работата трябва да се втрши навреме. Има поговорка"Днешната работа не отлагай за утре". Не трябва да се оставя несвършена работа и това е. Принцип, който обикновено спазвам, освен ако не се случи нещо непредвидено или да съм прекалено много изморен.
Поздрави!

Но тук става дума как да съвместяваме, както работата така и личния си живот с нея. Напоследък много от нас забравиха, че имаме нужда и от развлечения. Освен това следва да отделяме повече време и на семейството си. Те също имат нужда от внимание и внимание. Не следва да отпочиваме едва когато се пенсионираме!