Запознахме се с Петя Йотова в Столична община по време на конкурса " В полите на Витоша". Преди не  повече от десетина години.  Резултатите на този конкурс по времето, когато аз участвувах бяха предопределени.
Излиза една книжка накрая с отличените, от Столична община издадена - мен ме няма.
Гледам вътре - наградени пълни бездарници. Ама пъ-ъ-ъ-ъ-ълни!
Обаждам се в самата Столична община и се оплаквам на една заместник - кметица, отговаряща за конкурса. Дамата излезе свястна и възложи на Кристина  Белчева, жената на Михаил Белчев да намери моите стихове.Нали знаете, къде Михаил Белчев, там уредена и куклената актриса от Ловеч - Крисито.Та и тя в столичната култура.
Както и да е - започва голямото търсене. 
Докато накрая се разбра, че моите стихове ги няма.
Хубаво, ама аз имам от Петето Йотова Ментата входящо номерче.
А стихове на Копукова няма и няма.
Аман-заман, Кристина  Белчева в разговор лично с мен се примоли да не раздухвам повече въпроса, защото я пенсионират на момента, имала вече годинки.То стана ясно, че ако пуснат в книжката мои стихове, ще засенча наградените и просто изчезнали, а таквиз работи не за първи път ставаха с мои произведения.
Иначе Петето опираше до наказание - като умишлено укрила стихотворенията ми  или под нечие нареждане. И трябваше работата много да се размирише!

Какво е моето изумление обаче, когато разбрах, че на таз годишния конкурс " В полите на Витоша" / добре че не участвувам след този техен позор/, жури била пак пенсионираната отдавна Петя Йотова, баба Надежда Захариева и наш Атанас Капралов.

Кои са наградили си е техен проблем, дано на някого не са му изчезнали стиховете, защото бабите Петя и Надка имат сериозен опит в това отношение.


Баба Петя Йотова, една жалка манипулаторка и самотница.

Да имаш входящ номер за конкурса, а стиховете ти да изчезнат безследно. Самото презиме - Йотова, не ми вдъхва доверие. Да не би разследването най-накрая, като в роман на Агата Кристи, да завърши във Владая, или пък да стигне до дългата ръка на вицепрезидентката - еднофамилница...? Настръхвам при подобни предположения.
Но с талантливите винаги стават такива неща. Намират начини да ги елиминират, за да наградят своите хора, Роси. Пълна отврат! По този повод си припомних, че геният на математиката Еварист Галоа също е депозирал във френската академия на науките епохалния си труд за решаване на алгебричните уравнения чрез откритата от него теория на групите. И той като теб е имал входящ номер. И неговият ръкопис, като твоят, е изчезнал загадъчно и безследно. Мълвата гласи, че Огюстен Коши - един от най-знаменитите френски математици по онова време /около 1830г./ е имал пръст в тази мерзска работа. И само благодарение на провидението ръкописът на Галоа е оцелял до наши дни.

Казва ли ти някой по какви селски пътеки се вие тая фамилия?
Но излезе голяма мошеничка. Ти ме убеди, че под слънцето - нищо ново,ни у френско, ни у българско.