Оттук и акцентът на Аюрведа не е толкова върху елиминирането на вече развита болест, а върху нейната превенция чрез подходящ, правилен, здравословен начин на живот.      Това е така нареченият саногенетичен подход в концепцията за болестта, насочен към подобряване на здравето, за разлика от патогенетичния подход, който е насочен да се елиминира вече съществуващата патология.        Болестта може да се формира по време на живота на човек, в зависимост от начина на живот на неговите предци, особено родителите, по индивидуалната му конституция и неговия начин на живот, при условията на околната среда и социума, и да дойде като резултат от предишния му живот в ново въплъщение. Затова наследствените болести се разглеждали като нарушение на законите на битието от самия човек в миналото му въплъщение и като нарушение на тези закони в родовете на майка му и баща му. Разграничават се категориите на лечимите заболявания и тези, които няма смисъл да бъдат лекувани. 

От гледна точка на Аюрведа,  всички болести са разделени на пет групи:

1) Болести – учители възникват тогава, когато човек се отклонява от своя еволюционен път и те са своеобразен вид индикатор за неговите несъвършенства и пороци.

2) Болести - приятели, появата на които позволява на тялото да се защити и предпази от по-опасни видове патологии: например от такива смъртоносни заболявания, както бронхиалната астма или цирозата на черния дроб при хората, се защитават от системния дерматит (екзема, невродермит, псориазис).    От древни времена е известно също, че ако човек, страдащ от епилепсия, развие разширени вени, то проявата на конвулсивния синдром може напълно да изчезне или да се отслаби. Такива "болести-приятели", ако възникнат, изискват правилна оценка от лекаря и лечението им трябва да бъде коренно различно, отколкото в обичайните случаи.  

3) Болести - помощници - множество вируси или други видове инфекции, както и някои физически фактори (геомагнитни бури, геопатогенни въздействия) оказват укрепващ и адаптогенен ефект върху организма, обучавайки го за преодоляване на по-тежки заболявания.    В някои случаи такова въздействие дори може да промени характера на биологичната еволюция. Такива заболявания обикновено преминават без лечение и не причиняват силно безпокойство или тревожност. 

4) Болести – проводници - възникват при човека до няколко години преди смъртта и от гледна точка на Аюрведа се считат за неизлечими. Изтъняване и намаляване дължината на теломерите. Те са свързани със спирането на механизма на човешките "големи и малки биологични часовници", т.е. с изчерпването или изтощението на оджаса. Тези заболявания идват, за да обезпечат напускането на човек от този свят, защото никой не умира просто от старост.  

5) Болестите - врагове възникват изключително от външни причини, например от тежка хипотермия, проникване на силнодействащи токсични вещества в тялото, включително вода, въздух, храна и наранявания или травми и т.н.   

Лекарят или лечителят е бил разглеждан като помощник по пътя на човека към целите му.

Аюрведическият лекар никога не изгражда взаимоотношения с пациента на авторитарна основа, той само посочва пътя към изцелението или излекуването, а основното е длъжен да направи самият пациент, стриктно следвайки предписанието на лекаря.   

Диагностиката на заболяването се провежда и основава на оценка на душевната, т.е. психическата и психофизичната конституция на човек.  

Всичко това се разглежда на фона на мирогледа  на пациента, отношенията му с околния свят, т.е. с хората, животните, растенията, като се вземат предвид беологическите му ежедневни, ежегодни жизнени ритми, сексуалната принадлежност, особеностите на възникването и характера на протичане на заболяването му, както и неговия начин на живот.  

Обследването включва в себе си определяне на причината за заболяването, неговите ранни признаци и симптоми, определяне на нейните основните признаци и симптоми. Ако е необходимо се провежда проучвателна терапия за идентифициране на трудни диагностицирани заболявания.    В съответствие с това се назначава лечение, което се извършва (с изключение на хирургични интервенции, изискващи незабавно действие) в три етапа – подготвително, основно и рехабилитационно.    

Голямо внимание се обръща на профилактичните мерки: личната хигиена, която включва правилното поведение, подреждане на живота в съответствие със своя пол, възраст, годишните сезони, ежедневните ритми. 

Вторият важен компонент на профилактиката се явява поддържането и възстановяването на жизнеспособността, предотвратяването на стареенето, засилването на имунитета, повишаването на издръжливостта на тялото, подобряването на умствените способности, подобряването на плодовитостта и др. 

По този начин виждаме, че най-старото медицинско учение е разчитало на сложна, цялостна гледна точка върху човека, имаща сангогенетична ориентация (комплекс от защитно-приспособителни механизми, насочени към възстановяване на нарушената саморегуляция на организма), т.е. целта му е била не толкова отстраняване симптомите на болестта, а увеличаването на жизнеспособността на човека в заобикалящия го свят.    По-късният мироглед (17-18 век) не само се отличава с изключителен редукционизъм, свеждайки човека само до неговото механично материално тяло, но и продължава към момента да води медицината по пътя на патогенезата – прикриване или отстраняване на болестните симптоми, а не елиминирането причините за появата на болестта. 

Опростеното разбиране на болестта като механично разрушаване на тялото доведе до формирането на система за преминаване на патологията от едно ниво на друго, което лекарите на традиционната медицина възприемат като различни патологии, а не различни прояви на един проблем.   Например бронхиална астма често се появява след "успешно лечение" на алергични кожни заболявания (алергичен дерматит, екзема). Отстраняването на проблемите на кожата води до проява на белодробна (или чернодробна) патология.

За традиционната медицина това са различни патологии, с които се занимават специалисти от различни медицински специалности – дерматолог и пулмолог, като същевременно всеки от тях се стреми стриктно да изпълнява задълженията си. 

За традиционните медицински школи и системи това е проява на една патология, преминала от по-повърхностно ниво (кожа) към по-дълбоко (белия дроб), което реално не се разглежда като излекуване, а като влошаване на общата патология на пациента, когато лекарят я прехвърли към по-тежко заболяване, което не е добро за човека, а напротив – нанасяне на директно увреждане на пациента.  

Трагичното в момента е, че лекарското съсловие в огромната си част не са наясно с новостите в науката, но най-важното не желаят:

-         да се учат от миналото, настоящето, бъдещето;

-         да се усъвършенстват и докажат защо практикуват тази благородна професия.

            Според мен здравните кадри са тръгнали с чука, теслата и дървен материал да ремонтират най-модерния неопознат все още от тях и от никой човек суперкомпютър, съществуващ в заобикалящия ни свят. Имам чувството, че те не знаят къде и защо живеят, какво творят и какви са реалните резултати от дейността им.

            Джон Арчибал Уилър (един от създателите на атомната и водородната бомби), един от най-големите физици на съвременния свят казва: „В моята ранна младост мислех, че всичко е частица. После пък стигнах до извода, че всичко е поле. Накрая обаче разбрах - всъщност всичко е информация.”

            От тази гледна точка много малко медицински кадри към момента осъзнават и знаят, какво и защо правят въпреки, че:

-         Съществува медицинска апаратура, която за около 2-3 часа е в състояние да помогне на лекуващия да постави точна диагноза за причината на дадено заболяване, като се избегне 45-60 дневно обикаляне и посещение в  различни лаборатории и кабинети. По този начин се пестят пари, време и най-вече се опазва здравето на пациента;

-         Профилактиката почти никъде не се практикува, освен при богоизбрани или близки от семействата на здравно просветените;

-         Съществуват методи за лечение с никакво увреждане организма на пациента;

-         Съществува медицинска апаратура (непозната на нашите лекари), която е в състояние да тества всеки медикамент (фармацевтичен, хомеопатичен, фитопрепарат и др.) за това каква ще е индивидуалната ефективност, поносимост, дозировка за всеки пациент поотделно, както колко време следва да протича лечението;

-         Вирусите могат да се унищожават, подтискат или манипулират по различен начин в зависимост от всеки отделен случай;

-         Вместо да се чакат три-пет дни за антибиотикограма, резултата може да се получи след около двадесет – тридесет минути и да се назначи правилният антибиотик, пробиотик, както и да се тества пациента дали има резистентност към него или не и т.н. … ;

-         Алергичните, автоимунните, психическите  заболявания вече подлежат на корекция и даже излекуване, но малко лекари знаят за това;

-         Чрез медицинска апаратура може да се установява патология още преди зачеването на плода при млади семейства, както и да се прави профилактика с цел избягване наследствени и други кармични обременености и заболявания;

-         И много други тестове в полза здравето на хората …

В ранните етапи на развитие на медицината са се приели като основополагащи следните постулати:

1.     "Да не вреди";

2.     "Необходимо е да се лекува пациента, а не болестта";

3.     "По-лесно е да се предотврати, отколкото да се лекува“;

4.     "Бъдещето принадлежи на превантивна медицина" и др.

Лично според мен, традиционната медицина е абдикирала от тях.

Лично, според мен, фармацията е по-гъвкава от медицината защото в момента се произвеждат и много добре се реализират на пазара огромен брой хомеопатични, биорезонансни, фитомедикаменти и др.

Въпреки, че е абсолютно доказано, все още е трудно училите, преподаващи и прилагащи съвременната медицина да разберат и приемат, че човешкото тяло има и в основата му е електромагнитното информационно поле. Те не желаят да признаят, че електромагнитните колебания стимулират, контролират, управляват всички жизнени процеси в организма на човека …

Днес само системното проучване на различните медицински школи и интегрирането им в единна концепция ще ни позволят да изработим правилния мироглед в областта на медицинското познание, което ще доведе до по-адекватна стратегическа позиция и разработване на правилни тактики за лечение, позволяващи да се измени и статистическата картина на заболеваемостта като цяло. 

"Грижата за здравето е най-доброто лекарство!"

А. Танев , О. Моисеева