Факт 1

Понятието „стволова клетка“ било въведено за първи път в науката от изключителния руски учен Александър Александрович Максимов още през 1908 година, за да обясни механизма на бързото самообновяване на клетките на кръвта. Той излязъл с нова теория за кръвотворението на събранието на хематолозите в Берлин. Именно тази година може по право да се счита за начало на историята на развитието на изследванията на стволовите клетки.

ФАКТ №2

Стволовите клетки („stem cell“) са уникален тип незрели клетки, които се явяват прародители на всички клетки и тъкани на нашия организъм.

С тях започва всичко. В смисъл всеки организъм. Стволовите клетки се появяват в момента на сливането на яйцеклетката и сперматозоида. При това се образуват стволовите клетки-родоначалници, от които по-нататък се формират всички органи на ембриона, а също така и всички тъкани около него. Стволовите клетки се делят бързо и растат, но не съзряват (не придобиват тъканна  специализация).

Основното им свойство е способността да създават клетки за всяка тъкан и всеки орган на човека. Това означава, че в нас са заложени процесите на самовъзстановяване и регенерация от рождение.

В процеса на вътреутробното развитие на плода голяма част от стволовите клетки бързо се увеличават като количество, давайки огромно разнообразие от клетки клонинги. Всеки клонинг представлява съвкупност от клетки, произлезли от един прародител (една клетка). Затова клетките на всеки клонинг (една клетка = една тъкан), под въздействието на определени фактори, съзряват, придобиват окончателно спецификата на дадена тъкан или орган и постепенно губят способността си за неудържимо делене и самоподдържане, преминавайки през цикъла на развитие от плуропотеност през мултипотентност до унипотентност (вижте подробно по-долу). По този начин се формират всички тъкани и органи на нашия организъм: кожа, мускули, кости, съдове и т.н. Въпреки това, една част от стволовите клетки се съхраняват практически във всички тъкани след раждане и до дълбока старост. Само че това са „прародители“ в спящо състояние.

За да внесем повече яснота, ще разгледаме някои основни понятия:

-         Тотипотентни стволови клетки(от лат. –всемогъщи) – това са първите клетки, образували се след деленето на оплодената яйцеклетка от първия до петия ден. При присаждане на тотипотентна клетка в майчиния организъм от нея може да се развие нов пълноценен зародиш и всички окръжаващи го тъкани.

-         Плурипотентни стволови клетки – клетки, изолирани от вътрешната клетъчна маса на бластоциста някъде от шестия до тринадесетия ден след оплождане. В процеса на ембрионално развитие тези клетки дават началото на всички видове човешки клетки.

-         Мултипотентни стволови клетки – клетки с по-нисък, в сравнение с плурипотентните, „диференцировъчен потенциал“ – те могат да дават начало на по-малко количество различни видове специализирани клетки. Такива клетки има и при ембриона, и при възрастния човек.

Унипотентни стволови клетки – стволови клетки, които могат да се диференцират само в един тип специализирани клетки (тоест, способни са да създават клетки само на една тъкан).

В процеса на съзряване тотипотентните клетки става плурипотентни, плурипотентните се преобразуват в мултипотентни, мултипотентните в унипотентни, а унипотентните преминават в клас прогениторни клетки, които вече не са стволови клетки и са с ограничен потенциал.

ФАКТ №3

Стволовите клетки имат уникален „бавен“ метаболизъм (обмяна на веществата). Метаболизмът е съвкупност от химически реакции, протичащи в живите клетки и обезпечаващи организма с вещества и енергия за неговата жизнедеятелност, растеж и размножаване. Подобна бавна обмяна на веществата позволява на стволовите клетки да се намират в „спящо“ състояние, в резерва и да съставят така наречения неприкосновен запас, използван само в определени моменти и неблагоприятни ситуации (травми, болести, стрес и т.н.).

За разлика от останалите клетки на нашия организъм, стволовите клетки не използват кислород (явяват се анаеробни) и затова синтезират малко енергия, макар да имат всички органели (като митохондрии, рибозоми, лизозоми, ендоплазмен ретикулум, и т.н. .), необходими за протичането на кислородозависимите процеси.

Свързано е с това, че в стволовите клетки в голямо количество се произвежда специален протеин, който блокира кислородозависимите процеси при синтеза на енергия. При съзряване и окончателно диференциране стволовите клетки стават „възрастни“ клетки на органи и тъкани на нашия организъм, а белтъкът става все по-малко. В зрелите клетки започват да преобладават аеробните, тоест кислородозависимите процеси.

При всяка травма на тъканите на първо време се нарушава кръвообращението, следователно доставката на кислород в района е повредена. Страдат и загиват първо зрелите клетки, на които им е необходим кислород за поддържане на живота. В същото време в района на травмата се „събуждат“ независимите от кислорода стволови клетки, които започват процеса на възстановяване.

ФАКТ №4

Стволовите клетки могат да пътуват по организма на значителни разстояния, използвайки естествените транспортни пътища на организма (кръвта и лимфите). Попадайки на чужда територия, стволовата клетка се чувства комфортно и дава многочислено потомство клетки, свойствени на дадения орган или тъкан.

Нормалните клетки на организма на човек могат да живеят и работят само в обкръжението на себеподобни и само в онзи орган или тъкан, към които са принадлежали в началото. Ако такава клетка случайно се заблуди и попадне в несвойствено за нея обкръжение, то неименуемо загива, при това не от ръката на негостоприемните съседи – включва се нейната собствена вътрешна програма за самоунищожение.