Водещ експерт от Женевския университет проф. Ариан Джейкъбино (водещ генетик - член на Швейцарското, Европейското и Американското дружество по човешка генетика) коментира: „Защо генетиката не е права?“

Една от най-известните лаборатории в света, където се провеждат много изследвания в областта на епигенетиката, е Женевският университет. Наскоро в списанието "Translational Psychiatry" бяха публикувани резултатите от новото му изследване за пряката връзка между насилието, физическата и психическата травма и мутациите на генно ниво.

А списание Science - за влиянието на епигенетичните процеси върху мъжкото безплодие. Водещият автор на тези изследвания е професор Ариан Джейкъбино . С нея журналистите говориха за това как светът около нас, променя един човек отвътре.

В научния свят много хора скептично се отнасят спрямо епигенетиката.

Ариан Джейкъбино казва:

„Това е млада наука и много процеси в рамките на епигенетиката или се разминават с общоприетите теории, или изобщо няма разумно обяснение за тях. Най-известният пример в тази връзка е мишката, която преди зимното захлаждане се ражда с по-дълги власинки и по-дебела кожа, отколкото през пролетта, въпреки че вътреутробното развитие на пролетни и есенни гризачи протича при едни и същи условия.“

Проучванията показват, че сигнал, който задейства епигенетични промени (увеличаване на дължината на козината), е промяна в нивото на концентрация на мелатонина в кръвта: през пролетта тя постепенно намалява и през есента се повишава.

Оказва се, че адаптивните промени се появяват още преди началото на студеното време. Но как точно протича възниква този епигенетичен процес е неразбираемо. От страни това изглежда така все едно, че клетките на организма имат съзнание, контролиращо механизмите на адаптация.

- В какво точно епигенетиката не си прилича с традиционната генетика?

Класическият генетичен модел посочва, че човек получава гените си от майка си и баща си и те ги наследяват от своите родители. Тези гени остават почти идентични от поколение на поколение, с изключение на случайни мутации. Епигенетичното наследяване предполага, че човешкият опит води до насочени молекулярни промени в горната част на гените.

И тези молекулни промени могат от своя страна да бъдат предадени напред, т.е. да засегнат децата и внуците. Както казва английският биолог, носителя на Нобелова награда Питър Медавар, генетиката предлага, а епигенетиката разполага. Епигенетиката се превърна във връзка между околния свят и гените, която учените търсиха толкова дълго. Тя най-накрая постави всички точки над "аз" в повече от един век на дискусия за социогенетизма и биогенетизма. Въпросът дали всички свойства, които наследяваме или можем да придобием под влияние на образование, култура и взаимодействие с външната среда, вече не съществува.

Между другото, се оказва, че замърсяването на околната среда се отразява на генетично ниво?

Генната експресия (процесът, чрез който генетична информация от ген, ДНК нуклеотидна последователност, се превръща във функционален продукт - РНК или протеин) се влияе от различни химически съединения, като например пестициди, странични продукти за изгаряне на отпадъци, предимно диоксин. Истинският бич на съвременния свят е бисфенолът А, който е във всякакви пластмасови продукти. И през годините хората стават по-малко приспособими към условията на околната среда. Това означава, че с всяко поколение човечеството е все по-уязвимо.

Днес е почти невъзможно да се намери човек, чието тяло да не съдържа бисфенол А: той е в кръвта, в майчиното мляко и пъпната кръв на бременните жени. Всеки контакт с хранителни продукти с кутии от калай и пластмаса, дори и с питейна вода в бутилки, добавя в организма ни порция Бисфенол. Това вещество води до нарушаване на детеродната функция, ускорява сексуалното стареене, оказва неблагоприятно въздействие върху мозъка, както и допринася за развитието на някои онкологични заболявания, увеличава риска от развитие на Синдрома на Даун. Но най-голямото отрицателно свойство е, че бисфенолът в човешкото тяло се натрупва по време на употребата му и след това.

Вече е установено, че това химично вещество може да потисне узряването на яйцеклетката и по този начин да предизвика безплодие, способността да изтрива различията между половете и да стимулира раждането на потомството с хомосексуални наклонности. Освен това дори малки дози бисфенол А причиняват персистиращи смущения в мозъка, които вероятно заличават различията в поведението на представителите на различните полове. Още през 1936 г. се оказало, че структурата на бисфенол-А е много подобна на женския хормон "естроген", т.е. той всъщност се явява  неговият синтетичен аналог.

Бисфенол А влияе негативно на качеството на сперматозоидите и оплодителните им способности, алармират изследователи от Словения. Поради ефекта да нарушава хормоналния баланс на човешкия организъм, дори и в малки дози, редица държави забраняват употребата му след проведени научни изследвания.  В Дания, Швеция, Турция и Холандия е забранено да се произвеждат и продават бутилки за бебета, съдържащи отровния химикал. В Япония от 1998 г. се засилват ограниченията над съединението, като в последствие то е напълно забранено.

Бисфенол-А (4,4"-дигидрокси-2,2-дифенилпропан, Дифенил-олпропан технический, диан, ДФП), химикал, който се намира в пластмасата, увеличава риска от загуба на плода, при жени, предразположени към такива проблеми. Освен това той може да попречи на забременяването, се констатира от ново проучване. Повечето случаи на спонтанен аборт се дължат на проблеми с хромозомите или яйцеклетките. Химикалът обаче допринася за тези проблеми, обясняват учените.

Някои страни са много строги относно бисфенола. Конгресът на САЩ обмисля няколко законопроекта за пълната му забрана. Така например, в Калифорния, в производството на опаковки за бебешка храна се допускат материали, който изключват използването на бисфенол-А. В Япония, производителите са все още по-резки в своята собствена инициатива, като още през 1997 г. е премахнат от лаковото покритие за консерви. Най-прогресивното състояние в този смисъл е Канада, където Министерството на здравеопазването редовно проверява състава на пластмасовите бутилки за бебета. В допълнение местното правителство помага на производителите да намерят алтернативни безопасни материали. През 2008 г. в Канада влезе в сила забрана за продажбата на храни за кърмачета в бутилки, съдържащи бисфенол А.

Когато при микровълновите печки храната се нагрява в пластмасова опаковка, парите на бисфенол-А могат да излязат от микропорите и директно да попаднат в храната. За да се предотврати това, най-добре е да затоплите храната в стъклена или керамична купа, предназначена за микровълнови фурни.
Следва продължение!