Въпреки това, много аспекти остават неразгадани, по-специално ролята на структурата и самата структура на водата в човешкото тяло и животните.

Във физиката дълго време е доминирала теорията на Ван-дер-Ваалс, че във водата отсъства каквато и да е структура.

През 1916 г. Дебай и неговите сътрудници опровергават тази гледна точка и показват, че водата има своя собствена структура. От 1912 г. те са използвали рентгенов структурен анализ за изследване на структурата на водата и са установили сходство със структурата на твърдите тела.

До неотдавна, биолозите разглеждали водата като среда, в която протичат биохимичните процеси и нищо повече. Но още в средата на XX век се появяват експерименти, които ясно показват, че характеристиките на водата в биохимичните структури са значително различни от тези на обикновената вода.  

През 1981 г. водещите световни биохимици се събират в Кеймбридж на конференцията "Биофизика на водата". Конференцията показва, че на първо място водата в живите обекти  не е еднородна или с хомогенна структура и второ, непосредствено в живите образувания (мембрани, ДНК, други биологични обекти) водата е във вид на тънък слой (филм) и притежава структура, близка до структурата на леда.

Без вода са невъзможни активните жизнени процеси и метаболизма. Всички биохимични процеси и реакции, изследвани досега, протичат във вода.

Ако количеството на водата в човешкото тяло е около 75% и тя придобива структурата на ледени кристали, то тогава човекът не трябва ли да се сравнява със структурата на "течни кристали"? Освен това, се оказва, че кристалите са изучени много по-добре от самата вода.

Така, да се обърнем към атомната структура на кристалите.

Да започнем от древността:
Древногръцкият философ Платон (428 или 427-348 или 347 г. пр. Хр.) твърди, че светът се състои от правилни многоъгълници, притежаващи идеална симетрия. Той придава особено значение на тези тела, като ги разглежда като олицетворение на четири природни стихии: огън, земя, въздух и вода.
През 1830 г. германският професор I. Gessel (1796-1872), въз основа на закона за рационалните числа, дава геометрично доказателство за това, че в природата съществуват само 32 класа симетрия. Обаче не се е обърнало внимание на тази работа. През 1867 г. руският учен А. В. Гадолин (1828-1892), който не подозирал за разработките на И. Гесел, отново потвърждава съществуването на 32 вида симетрия на кристалните многоъгълници.
Има още един автор на това откритие – Хермес Трисмегист, живял преди около 6 хиляди години, който според преданието е обучавал египтяните на писменост и е бил Върховният управляващ на Древен Египет. На него принадлежи писанието: "Тридесет и двама бяха те, децата, синовете на Светлината, които се заселиха сред народите ... И туриха около него тронове, тридесет и два, по един за всяко дете на Светлината, за да се изкъпят в блясък, изпълнен с Живот от Вечната Светлина".
Доказано е, че ъглите между стените и лицата между страните формират така наречените сингони. В зависимост от пространствената симетрия, всички кристални решетки се разделят на три категории. По формата на елементарната клетка се разделят на седем сингонии. Всички възможни съчетания на осите и равнините на огледална симетрия водят до разделяне на 32 класа на симетрия, а с отчитане на винтовите оси на симетрия и равнините на симетрия на приплъзване — на 230 пространствени групи. Общо има седем такива кристалографски сингонии: кубични, тетрагонални, ромбични, моноклинични, триклинични, тригонални и шестоъгълни.
Хермес така е и казал: „Господари на циклите са седем.“ „Шест е Господ на Светлината, с път потаен, пътя на душите на човешките чада."

Законите на симетрията, регулиращи подреждането на атомите в кристалите, са били определени още тогава, когато самото съществуване на атомите се е подлагало на съмнение.

Установено е, че кристалите се състоят от най-малките частици, които периодично се повтарят и формират безкрайни решетки. Те имат 230 вида симетрия на тези кристални решетки, и нито една повече.

Кристалите променят размерите си, но ъглите между съответните повърхности остават постоянни.

Лед – шестоъгълна призма, с неполярна ос на симетрия.

При кристалите възможните оси на симетрия са само 1, 2, 3, 4 и 6-ред.

Не може да има симетрични оси от порядъка на 5 или по-високи от 6, всеки кристален полиедър има определен набор от елементи на симетрия. Опциите за симетрия могат да бъдат богати и бедни.

Но колко все пак са тези варианти?

Броят им, както е посочено по-горе, се оказва е строго ограничен. Всички възможни варианти в кристалните полиедри са ограничени до тридесет и два класа симетрия.

Оказва се, че класовете на симетрия са били известни преди шест хиляди години! - Хермес Трисмегист (Хермес Триждивеликия).

Доказан факт е, че гръбначномозъчните нерви (nn. spinales) при човека съответстват на сегментите на гръбначния мозък и са 31 двойки. Но какво тогава са зрителните анализатори? Авторите считат, че това са тридесет и втора двойка гръбначно-мозъчни нерви, но между тях трябва да съществуват различия, присъщи на кристалите. Навярно, това е по-скоро предположение, което изисква сериозни научни изследвания.

По симетрия, преди всичко по оста на симетрия, кристалите се делят на три категории.

Ледът е кристал от средна,  категория с ос от 6-ти ред. Към тази категория се отнасят примерно – цинк, магнезий, берилий.

Категорията, към която принадлежи кристалът, определя неговите физични свойства.

Известно за анизотропията е термичното разширение на кристалите и това, че монокристалната сфера може при нагряване да се превърне в елипсоид.

За кристалите от средната категория това е елипсовидно въртене.

Обобщавайки горното, можем да се доближим до определението за структурата на водата в човешкото тяло - това е кристал от средната категория, с шестоъгълен сингон, една ос от шести ред, с термично разширение - елипсоида на въртене.

Структурираната вода на организма под формата на ледени кристали преминава с потока от кръв, лимфа, подобно на "турбинен куршум", движещ се напред и около оста си. Освен това,  движението на ледените кристали е непрекъснато. Непрекъснато до момента, в който конкретният човек е все още жив. Прекратяването или спиране на движението е смърт.

Спиралните оси на симетрия могат многократно да се съединяват помежду си, образувайки пространствени групи на симетрия.

Например, зрителният пигмент (родопсин) има шест сегмента и ротация около собствената си ос.

При взаимовръзките на органични молекули с водни молекули в човешкото тяло (водно съдържание 34-80%) се образуват цилиндри, тясно опаковани един към друг и в  разрез образуващи опаковки под формата на шестоъгълници. Този разтвор притежава силно двойно лъчепречупване и в същото време може да тече. Имаме работа с истински течни кристали. Такъв тип течни кристали се наричат лиотропни (от гръцката дума "lyo" - аз се разтварям).