Структурната организация на живата материя традиционно се счита за аспект на растежа: клетките образуват тъкани, които от своя страна са организирани в органи, които се обединяват по функционален принцип в системи. Според съвременните възгледи човешкото тяло включва мускулно-скелетната, дихателната, сърдечно-съдовата, храносмилателната, екскреторната, сексуалната, ендокринната, нервната системи и кръвната система. ХХ век добави към този списък още една система – имунната система, чието откритие, от една страна, се дължи на задълбочаването на фундаменталните познания, дължащи се на изобретението на микроскопската и антибиотичната терапия, от друга страна, на увеличеното разпространение на алергичните заболявания като възможно последствие от химизацията на човешкия живот.      Появата на по-голям брой имунокомпетентни заболявания бележи началото и изолацията на такива медицински дисциплини като имунология и ревматология. Имунологичните познания определят развитието на трансплантологията. Едва ли обаче към днешна дата са открити и са ни известни всички системи на човешкото тяло? Дали всички явления, протичащи в организма на човек са обяснени и разбрани от съвременната ортодоксална медицина?       

XXI век е белязан от наличието на значителен обем научни познания на ново ниво, разработени от физици, биолози, химици, математици и инженери с участието на съвременни постижения в информационните технологии, криоелектроника, електродинамика, математическо и физическо моделиране, обработка на сигнали, програмиране и т.н.  В същото време в глобалното здравеопазване наблюдаваме формирането на патова ситуация: въпреки прилагането на успешни методи на лечение на различни болести, много вътрешни заболявания са достигнали нивото на пандемии, засягайки практически почти 60-80% от населението на планетата. Това се отнася преди всичко за неинфекциозните заболявания – сърдечно-съдови, рак, захарен диабет, неуспехът при лечението на които свеждат до нула другите достижения на съвременната медицина. Хроничните незаразни болести ежегодно убиват 41 милиона души, от които 15 милиона са хора, които не са достигнали старост (СЗО, 2018 г.). Това ни кара да се замислим: Всички ли фактори са взети под внимание от лекуващите, дали всичко, което се прави е правилно и напълно разбрано в същността на тези болести?                       

Ако за дълго време не е възможно да се намери решение на проблема, може би трябва да се погледне от друг ъгъл, да се преразгледа и задълбочи разбирането за редица фундаментални основополагащи въпроси в традиционната медицина?             

Научната еволюция през целият ХХ век работи върху парадигмата за разделяне на веществата. За кой ли път повтарям - „материята съществува поне в два вида: вещева форма (маса при покой) и полева (импулсна) форма“. В резултат на това рационалната наука се доближи до разбирането за енергийната и полевата същност на материята и живота. Към днешна дата е установена атомна структура на материята. Добре известно е, че електроните и протоните представляват само по себе си снопчета или концентрация на енергия.     Според тази теория тъканите на човешкото тяло също са съставени от атоми и всъщност също са концентрация на енергия. Свойствата на тези атоми, по-специално силата на зареждане и скоростта/честотата на въртене на частиците, определят външния вид, плътността и организацията в пространството на материята. В организма на здравия човек, тъканите, клетките, молекулите и атомите имат определени физични характеристики. При определена патология на органите трябва да се приеме, че енергийните характеристики на електроните и ядрата на атомите се променят, което води до промени в молекулите, а след това и в клетката, тъканите, органите и системите, водното съдържание в организма ни. Ключът е идеята да се гледа на болестта или здравето като на общо енергийно състояние на атомите на клетките на тези или онези тъкани. За съжаление, по-голямата част от съвременните медицински учени в своята практическа дейност продължават да се ръководят от възгледите-познанията, придобити от техните колеги клиницисти през XIX - XX век, които считат болестта само за промени в материалния макро- и микро свят, пренебрегвайки енергийния компонент или полевата форма за съществуване на материята. Ето защо явленията на зачеването, животът, смъртта остават напълно неразгадани с много неизвестни, както и процесите и явленията, свързани с човешката умствена дейност.  Не са за подценяване и фактите, че в ортодоксалната медицина, не са разработени до край с ясни и точни постулати разбирането за човешкото здраве, както и не са разкрити истинските пътища и начини за неговото ефективно опазване. Ако последното твърдение беше невярно, пандемия от хронични неинфекциозни болести не би съществувала днес.               

Постиженията на физиците и инженерите направиха невъзможно да се отрече съществуването на енергийния компонент на човешката структура. Откриването на електрически ток като природен явление и графичната регистрация на физиологичните електрически токове (електрокардиография, електроенцефалография, електрокортикография, електромиография, електроретинография, електроокулография,  електрогастроентерография и др.), станаха първата стъпка по пътя към разбирането на енергийния компонент на човешкото тяло.  Продължителността на тази стъпка за нашата цивилизация е около 300 години, започвайки от XVI век. с първите сериозни научни опити да се справят с електромагнетизма, да му придадат известна научна стойност и да завършат през XIX век, когато са измислени галванометърът и другите електроизмервателни уреди.              Така през 1838 г. с помощта на галванометър Карло Матючи (Carlo Matteucci) за първи път показа, че външната повърхност на мускула е електропозитивно заредена по отношение на вътрешното му съдържимо. Днес, благодарение на изобретението на такива устройства като осцилоскопи, електроннолъчеви тръби и много други уреди и апаратури, физиолозите са в състояние да извършат оценка на потенциалите дори от единични мускулни и нервни клетки.