Методът на електропунктурата възниква като синтез на класическата китайска акупунктура и техническите възможности, които 20-ти век донася със себе си. Класическата китайска акупунктура от западните страни е най-широко разпространена във Франция, където е призната за официален метод на лечение и се преподава в някои университети. Родното място на електроакупунктурата (по-късно - електропунктура) също става Франция. Д-р Де Ла Фюи - De La Fuy е конструирал първия прибор за работа по този метод и използва за обозначаване на метода термина електроакупунктура. Този факт обаче не е получил широка известност.
Де Ла Фуи умира през 1956 г. и започнатата от него работа е продължена от такива изследователи като:
- Ниобе, които е установил, че китайските акупунктурни точки имат по-малко съпротивление при работа с постоянен ток, отколкото заобикалящите ги тъкани;
- Шмидт - Schmidt, който установява връзка между електрическата проводимост в определени точки и патологичните изменения в органите, свързани с тях.
Между другото, именно Шмидт за пръв път открива феномена на „падането на стрелата“ (описан подробно от Рейнхард Фол и използван в практика). През 1953 г. той докладва за резултатите от своите изследвания на среща по експериментална медицина, в доклада „Измерване вегетативните потенциали в точките на меридианите“.
През 1956 г. японският учен И. Накатани предлага собствен метод за инструментална диагностика по меридианите. В резултат на многогодишни изследвания на електрическото съпротивление на биологично активните точки по кожата, той стигнал до заключението, че този показател зависи от функционалното състояние на органите, свързани с тях. В зоните на проекция на класическите китайски акупунктурни точки, Накатани определя точки, имащи по-ниско съпротивление от околната кожа. Тези точки лежат на линии с повишена електрическа проводимост, чието местоположение съвпада с хода на акупунктурните меридиани. Затова методът беше наречен "Ryodoraku" (от японски: ryo - добър; do - път, линия; raku - (електрическа) проводимост). При това, Накатани разкрива закономерността на промените в електрическото съпротивление в изследваните точки и енергийното състояние на меридиана и съответно на органа (органите), свързани с него. Накатани разработва доста удобна и нагледна диагностична карта, най-оптимална за лекари, които мислят с категориите на китайската акупунктура. В бъдеще различни изследователи предлагат множество алгоритми за изчисляване на измерванията според Накатани, които дават възможност да се интерпретират резултатите от гледна точка на европейските лекари. Претърпял редица промени през изминалото време, методът на Риодораку все още е един от най-бързите и удобни експресни методи за функционална оценка на състоянието на пациента, използван основно в Япония и други страни в Азия.
Основоположникът на метода за електропунктурна диагностика и медикаментозното тестване, д-р Рейнхолд Фол е роден на 17 февруари 1909 г. в Берлин. От 1930 до 1935 г. учи в университета в Тюбинген, като след завършването му защитава дисертация в Института по тропическа медицина. От 1939 г., експериментирайки прилага електропунктура в собствената си практика, а от 1953 г., съвместно с инженер Фриц Вернер (F. Verner), започва да разработва своя собствена методика. Приблизително в същото това време, Р. Фол и Ф. Вернер получават в свое разпореждане прибор, първоначално изготвен по поръчка на д-р Шик. На негова основа, Вернер е направил първото устройство, което е било използвано за работа по метода на Рейнхард Фол. В началото той се наричаше „Електропунктер“, но скоро това име трябваше да бъде променено на „KUF - универсален - диатерапунктер“ във връзка с протеста, деклариран от Де Ла Фюй, който по това време все още бил жив и защитавал авторските си права.
През 1955 г. Р. Фол основава „Работно общество по KUF-електроакупунктура“, което по-късно е преименувано на „Международно общество по електроакупунктура“, а след това, поради разделянето, отново сменя името си на „Международно общество по електроакупунктура по Р. Вол“. Противниците на Р. Фол, под ръководството на Шмидт и Фил, тръгнаха по своя път от 1959 г. и през 1968 г. създадоха независима „Експериментална общност по биоелектронна функционална диагностика и терапия“ - БФД. Основното противоречие между привържениците на БФД и поддръжниците на Р. Фол беше следното: в БФД не се счита за значима абсолютната стойност, получена по време на измерването, а динамиката на нейната промяна след представеното натоварване. От чисто техническа гледна точка разликата беше, че поддръжниците на БФД използваха сребърни електроди, за разлика от месинговите електроди, класически използвани от Рейнхолд Фол. Следователно, поради разликата в проводимостта на металите, стойностите на показателите в БФД са приблизително 10 единици по-ниски, отколкото според метода на Р. Фол.
Но, основното и най-ценното, което Рейнхолд Фол въведе в електропунктурата, беше откриването през 1954 г. на феномена на медикаментозното тестване.
В хода на съвместните изследвания с М. Glaser-Tьrk беше неочаквано забелязано, че лекарствата, разположени в близост до акупунктурни точки, могат значително да променят електрическите им параметри. Този феномен е напълно потвърден по-късно от Франц Морел (един от авторите на биорезонансна терапия), който установява, че лекарствата, които подобряват електрическите параметри на биологично активните точки (БАТ), при последващо въвеждане в тялото, след 15-20 минути, намаляват скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) от 40 до 20 мм/час!
Получените данни послужиха като основа за разработването на нов подход в терапията, основан на индивидуалния подбор на лекарства (тяхната ефективност, съвместимост, определяне на оптималната дозировка), преди въвеждането им в тялото на пациента.
Методиката – "Вегетативен резонансен тест" през 1978 г., предложена от д-р Х. Шимел(H. Schimmel), един от учениците и последователите на Р. Фол, е изцяло и напълно базирана на феномена на лекарствения тест. Първоначално този метод се наричаше „VEGA-тест“, възоснова името на първия прибор (апарат), но днес това некоректно име е останало в миналото.
В средата на 90-те години на 20-ти век, Х. Шимел, заедно с Роланд Айххорн, разработват метода "Електрофизиологична термално-точкова диагностика" (ЕТ). Този метод е коренно различен от всички други електропунктурни методи, защото за измерване параметрите на точките не се използва същия постоянен ток на катода, а се определя собствения на биологично активната точка потенциал. Оказа се обаче, че при тази техника на измерване, медикаментозното измерване се възпроизвежда много по-зле.
Затова д-р Х. Шимел окончателно се върна към вегетативно резонансния тест (ВРТ), добавяйки към измервателната верига, така наречения абсорбер (съдържащ смес от минерални вещества) за намаляване на фоновия шум и подобряване на точността на диагностиката. Този метод е получил името „автономен резонансен тест“.
Използвайки всички предишни разработки, през 2000 г., Х. Шимел отива още по-напред, разработвайки „фотонно-резонансния тест", който според автора позволява по-задълбочена диагноза, „до нивото на резонанс на ДНК в клетъчното ядро", в сравнение с други електропунктурни методи.
Новият метод е реализиран с помощта на устройство с усъвършенстван „абсорбер“, с възможност за подчертаване на измерваната точка и провеждане на измервания с използване на изключително ниски токове (300-900 наноампера).
Най-правдоподобната и днес практически доказана теория, обясняваща феномена на медикаментозния тест, се явява теорията за електромагнитната природа на взаимодействието на обекти от живата и неживата (медикамента) природа. Тази концепция почива на основата на фундаментални взаимодействия, които са четири напълно различни в същността си взаимодействия между елементарните частици и телата, които изграждат.
Рейнхолд Фол открива феномена за медикаментозното тестване случайно. Веднъж, когато извършва диагностика на един пациент, докато измерва една от патологично променените БАТ (биологично активни точки), пациентът случайно докосва с ръка лекарствата, стоящи до него на масата. Така Фол забелязал, че в този момент патологичните стойности на показателите в тази БАТ се изравняват и стават нормални. Той, като любознателен човек и не вярващ в случайността, го повторил няколко пъти. И пак, когато пациентът имал физически контакт с лекарството, стойностите на БАТ всеки път преминавали в норма. Веднага след като пациентът не е имал контакт с лекарството, показателите отново стават патологични. Това накарало д-р Фол да се опита да подбера лекарствата за пациентите по този начин. И така той започнал своите експерименти в тази посока. След като провел хиляди експерименти с различни лекарства, д-р Фол се убедил, че методиката работи ясно и възпроизводимо. След това се опита да даде на пациента запечатана ампула с хомеопатично лекарство в ръка – резултатът бил същият. Същата ампула, обаче увита в тъмна фотохартия, не възстановява стойностите на БАТ. По този начин беше открито още едно явление - „дългосрочно действие“ или енергийно-информационно въздействие.
Рейнхард Фол първи изказва хипотеза за това, че всички лекарства, независимо от природата си, въздействат първично на организма на информационно-полево ниво чрез инфрачервеното си излъчване, а вече вторично на ниво биохимични и физиологични процеси. Освен това енергийно-информационното въздействие на лекарството започва практически мигновено (Проф. Нажип Х. Валитов*), след контакта му с електромагнитното поле на пациента. Освен това беше установено също, че всеки препарат има своя, ясна и точна резонансна честота (наподобявайки честотата на радиосигнала, на който е настроен приемащият организъм). Интересен експеримент за потвърждаване на тази теория е предприет от съратника на Р. Фол – инженер Фриц Вернер. Той включва течни форми на различни хомеопатични препарати, изтеглени в спринцовка с метално бутало и игла, които служеха като електроди, в схема, която представляваше високоомен мост на Уинстън. В този случай към входа на моста е свързан генератор, работещ в честотния диапазон от 0,9 до 10,0 Hz, а към изхода е свързано регистриращо устройство под формата на писец.
По време на експеримента беше установено, че както различните хомеопатични лекарства, така и техните индивидуални потенции имат резонансен отговор на различни честоти.
Много близко до темата за медикаментозния тест стои темата за прехвърляне на честотните характеристики на препаратите към различни носители (вода, алкохол, млечна захар, восък и др.). С помощта на такова пренасяне стана възможно създаването на електронни копия на хомеопатични лекарства, които се използват успешно на практика, които бяха наречени „принтери“. Към днешна дата са създадени специални устройства, които съхраняват в паметта си енергийно-информационните характеристики (копия) на различни препарати, вещества (лекарста, битови химикали, алергени от различен произход, нозоди и саркодове**, стоматологични материали и др.), честоти и др.
Различни фирми на Запад и в Русия произвеждат тези апарати, които бяха наречени „медикаментозни селектори“. В бъдеще за развитието на електропунктурната диагностика в Русия допринесоха изследователи като: Я.М. Балабан, Л.Г. Розенфелд, В.И. Квирчишвили, Е.С. Вельховер, Ф.Г. Портнов, А. Я. Катин, Н.Л. Лупичев, А.В. Самохин, Ю.В. Готовски и други изследователи.
*Проф. Нажип Х. Валитов* бе първият, който научно доказа и математически изчисли (1993-1998 г.), че скоростта на взаимодействието между гравитационното поле и електромагнитното поле е равна на скоростта на светлината на степен 900 млн. или – 299792,458900000000 км/сек и е практически безгранична. Това му е дало основание да твърди, че във Вселената съществува една единствена висша сила! В края на краищата, всъщност той твърди: – „Всичко е свързано във всичко!“. „Мисълта е материална и тя може мигновено да се засече от която и да е точка на Вселената.“ От горното следва, че всяка мисъл, действие … информация стига до която и да е точка на Вселената почти мигновено, та дори и до всяка клетка в организма ни. По инициатива на Ватикана изчисленията и твърденията му са възложени за проучване и впоследствие потвърдени от всички водещите световни институти и университети, като и до днес те не са опровергани или отхвърлени. За съжаление това не се изучава, ползва и прилага никъде, поне не и в България, като не се коментира дори и в научните среди, та дори и в БАН. Нажип Валитов беше първият в света, който откри феномена на обратната осмоза, върху който днес се основава пречистването на питейната вода. Той и семейството му имат регистрирани над 800 публикации и 120 патента в САЩ, Русия, Азия и Европа.
Саркодове** – По-рано разграничена група от протозои, които при движение освобождават израстъци (нестабилни израстъци на цитоплазмата), които приличат на лапи. Скоростта на движение е около 1 см/ч. Над 11 000 вида принадлежат към тези едноклетъчни, сред които има три големи групи. Най-известната от тях е амебата Proteus. Това е една от най-големите амеби, която достига 0,5 мм в диаметър, така че може да се види с просто око. Можете да намерите тази амеба в езера и канавки с кално дъно.
