Категорията включва следните заболявания:

-         Вътречерепно разкъсване и кръвоизлив, причинени от родова травма – МКБ  P10;

-         Други родови травми на централната нервна система – МКБ  P11;

-         Родова травма на окосмената част на главата – МКБ  P12;

-         Родова травма на скелета – МКБ  P13;

-         Родова травма на периферната нервна система – МКБ  P14;

-         Други родови травми – МКБ  P15;

Етиологията на тези заболявания е разнообразна. Най-общо причините за родова травма могат да се обобщат:

А) причини свързани с майката – конституционални – възраст под 18 години или над 40, затлъстяване, първескини (нераждали жени); заболявания на родилката като хронично сърдечно-съдови заболявания, тиреотоксикоза, захарен диабет, инфекциозни заболявания; акушерска патология - прееклампсия, еклампсия, преносеност, аблация на плацентата, преаципитирано или протрахирано раждане, тесен таз, пелвиофетална диспропорция.

Б) причини свързани с плода - недоносеност, интраутеринна хипотрофия, многоплодна бременност, патология на пъпната връв - възли, завиване, пролапс; неправилни предлежания - седалищно, напречно, атипични главични предлежания; раменно - тазова дистокия; ползване на акушерски инструменти като форцепс, вакуум екстрактор.

Клиниката на родова травма се характеризира с различни по степен нарушения – от леки екскориации, отпечатъци от инструменти най-често по главата на плода, до счупване на кости и вътремозъчни кръвоизливи. Налице са отклонения от нормалното развитие на плода - от парези и парализи на крайниците до прострация на плода.

Най-честите родови травми на централната нервна система са:

-         Мозъчен оток при родова травма – МКБ P11.0;

-         Други уточнени мозъчни увреждания при родова травма – МКБ P11.1;

-         Неуточнено мозъчно увреждане при родова травма – МКБ P11.2;

-         Увреждане на лицевия нерв при родова травма – МКБ P11.3;

-         Увреждане на други черепномозъчни нерви при родова травма -МКБ P11.4;

-         Увреждане на гръбначния стълб и гръбначния мозък при родова травма – МКБ P11.5;

-         Увреждане на централната нервна система при родова травма, неуточнено – МКБ P11.9

1.     Родови травми на други отдели на периферната нервна система – МКБ P14.8

В родовия травматизъм се включват различни увреждания на периферната нервна система. Най-често е засягането на раменния сплит, но са възможни и други увреждания. Към рубриката родови травми на други отдели на периферната нервна система се включва засягането на радиалния, седалищния, ларингеалния нерв.

Увреждането на радиалния и седалищния нерв се среща много рядко като резултат от родова травма. Обикновено се наблюдават вследствие на други наранявания, настъпващи след раждането.

Нарушаването на функцията на ларингеалния нерв може да повлияе на гълтането и дишането на бебето. Увреждането му може да бъде вследствие на неправилна позиция на плода в утробата, при която главата се завърта и се огъва странично. По време на раждането също може да настъпи увреждане на ларингеалния нерв при подобно движение на главата. Около 10% от случаите на парализа на гласните струни е причинена от родова травма.

Клиничната картина при едностранното увреждане на ларигелания нерв включва:

-         дрезгав плач на бебето;

-         затруднено дишане;

-         гълтателния рефлекс може да бъде нарушен.

Двустранната парализа може да бъде причинена от травма на ларингеалния нерв по време на раждане, но по-често двустранното засягане произтича от увреждане на централната нервна система (ЦНС) като хипоксия или кръвоизлив. При новородени с двустранна парализа често е налице тежка респираторна недостатъчност.

За поставяне на диагнозата важно е да се направи директна ларингоскопия. Важно е парализата на ларингеалния нерв да се разграничи от други състояния, които водят до респираторен дистрес и стридор при новороденото.

Парализата често отзвучава 4-6 седмици, въпреки че възстановяването може да отнеме 6-12 месеца при по-тежки случаи.

Лечението е симптоматично. След като новороденото е стабилно и често се аспирират секретите, така максимално се намалява риска от аспирация. При бебета с двустранно увреждане може да се наложи хранене със сонда, а в тежките случаи и трахеотомия.
Следва продължение № 2