Официалната медицина счита, че в случай на хранителни алергии, особено при деца, е необходимо да се действа чрез проби и грешки - един по един (не набор от десет!) се въвеждат нови продукти, контролирайки реакцията. Този метод е добър, но има огромен недостатък - случва се алергията да не се развие към храната, а, да речем, към течността за миене на съдове. В този случай съвпадението на различни фактори може да доведе до напълно неправилни заключения: например тези храни, които се ядат студени от чиния с лъжица, върху които остава тази течност, ще доведат до алергични прояви, а тези, които се ядат горещи, не (т.е. алергенът е унищожен) ... Така че, докато се занимавате с хранителен дневник, не трябва да се увличате с ограничения, без да поглеждате назад и от време на време трябва внимателно да връщате забранени храни, тъй като реакцията може да се промени (особено при деца), но и не само при тях. Освен това, в момента вече съществува официална медицинска апаратура, която е в състояние за около час-два да установи и определи всеки алерген, за който даже и не подозирате независимо от какъв вид и естество е той.
Според официалната медицина всички лекарствени средства за лечение на алергии трябва да се предписват изключително от алерголог или дерматолог. Естествено те не са чували и не използват апаратура чрез която всеки предписан на пациента медикамент или препарат може да се тества за ефективност, поносимост и дозировка. Официалната медицина към момента възприема и прилага становището, че всеки изписан препарат зависи от вида на алергичната реакция и мястото, където се появява. Има няколко групи лекарства.
Антихистамини. Тези лекарства потискат отговора на клетките в имунната система към хистамина, намалявайки симптомите на алергия. Лекарствата от старо поколение (тавегил, супрастин) потискат всички видове хистаминови рецептори, причинявайки сънливост и други странични ефекти, лекарствата от последно поколение (Н1-специфични) са лишени от този недостатък (лоратадин група, цетиризин (зиртек), телфаст и други). За лечение на алергичен конюнктивит, ринит има подобни антихистамини под формата на капки за очи или спрей за нос.
Противовъзпалителни. Най-мощните хормонални лекарства – кортикостероидите и техните аналози. За лечение на кожни прояви има форми под формата на кремове/мехлеми, има капки за очи, за лечение на астма – инхалатори, понякога таблетки. Използването на тази група лекарства без лекарско предписание може да доведе до много сериозни и неприятни странични ефекти. От друга страна, отказът от използването им, ако са предписани от лекар, особено при астма, може да завърши много плачевно. Инхибитори на левкотриените (друга група възпалителни молекули). Нова група ефективни лекарства, притежаващи противовъзпалително действие. Те основно се използват при астма.
Бронходилататорни препарати. Те са необходими на астматиците, за да премахнат най-страшния симптом на астмата - затруднено дишане, което се случва поради спазъм на гладката мускулатура в дихателните пътища. Те обикновено са под формата на инхалатор, но се предлагат и във вид на таблетки. Натриев кромогликат (sodium cromoglicate). Потиска отделянето на продукти на възпалението от мастоцитите, стабилизира тяхната клетъчна мембрана. В резултат на това след контакт с алерген мастоцитите не предизвикват толкова сериозна каскада от реакции. Той може да бъде ефективен при всички форми на алергии и съответно се предлага в различни форми: таблетки, инхалатори, капки за очи, спрей за нос.
Ентеросорбенти. Често помагат при хранителни алергии. Лечебното гладуване, борбата със запека, ензимната терапия (след диагностициране на ензимен дефицит) също могат да облекчат проявите на хранителната алергия. Антитела към IgE. Това е едно от най-новите лечения за астма и алергичен ринит (тип I свръхчувствителност). Антителата свързват имуноглобулин IgE в кръвта и предотвратяват (не му дават) свързването му с имунните клетки, намаляват реакцията на последните към вече свързани IgE и намаляват производството на нови IgE. Потискане на други възпалителни медиатори и молекули. По принцип лекарствата от тази група все още засега се изучават само на ниво клинични изпитвания.
От 3-5-годишна възраст също има смисъл да се правят алергични тестове: in vitro (в епруветка) или in vivo (върху кожата). Тези тестове обаче показват само вероятността от алергии (които също могат да се променят с течение на времето). Всеки метод има своите плюсове и минуси, така че изборът зависи от алерголога.
Отделна голяма тема са децата и домашните любимци. Почти винаги (дори преди тестване или в случай на отрицателен резултат), пациентите се съветват да се отърват от, страхувайки се от риска за развитие на астма. В концепцията за изключване (елиминиране) на алергените този подход е правилен. Статистически данни при обследвани големи групи обаче показва обратното: в семейства, където децата са израснали с домашни любимци, алергиите се развиват по-рядко и проявите им са много по-малко сериозни. Най-значимите разлики се наблюдават във възрастта до една година, най-малките – до три години, а след пет години разликата изчезва. Учените обясняват тези данни по следния начин: по време на обучението на имунната система на детето, когато нейните механизми все още не са изградени, то е снабдено с щедър източник на вълна, слюнка, епител и др. По този начин същата нефункциониращото звено на имунитета изработва реакциите си към всички тези вещества и изгражда правилен и адекватен отговор.
Според официалната медицина вече проявените и развитите алергии, уви, са нелечими, а дали е така? Всяка терапия в момента е насочена само към намаляване на симптомите и най-добрият резултат, който може да се получи, е състояние на липса на симптоми. Но това състояние (ремисия) с правилния подход може да продължи години.
На първо място е необходимо да се идентифицира алергенът и да се изключи или намали контактът с него. При някои видове алергии (обикновено към цветен прашец, към цъфтящи растения) работи метод на лечение, наречен „специфична хипосенсибилизация“, когато на пациента се инжектира алерген във все по-голяма концентрация, превключвайки имунния отговор към адекватен. Този метод изисква дълги курсове на лечение (до три години), но може да бъде много ефективен. „Лечението с домашни любимци“ работи по същия начин, когато възрастен алергичен човек получи котка или куче, премине през 2-3 трудни седмици и след това установи, че алергичните прояви са намалели или дори са изчезнали. Това се обяснява с факта, че огромно количество алергени, проникващи в кожата и лигавиците, могат да превключват алергичната реакция към адекватна. Но този метод по никакъв начин не се препоръчва за тези, които имат тежки форми на алергии, особено при затруднено дишане (астма), и при всички случаи изисква консултация с лекар.
Всъщност почти половината от проявите на алергии са психосоматични: невродермит, психосоматична бронхиална астма и др. Истинската алергия се проявява независимо от това дали страдащият от алергия знае, че е ял опасен продукт. И психосоматично - когато алергичен човек си мисли, че е ял опасен продукт (независимо дали наистина го е ял). Последното е точно случаят, когато „всички болести са от нервите“ и трябва да го лекувате с компетентен психотерапевт или просто да подредите нервите си – заемете се с физическо натоварване или любимото си хоби и алергията ще изчезне сама по себе си.
Ако нервите не бъдат лекувани, резултатите от алергичните тестове ще бъдат положителни през цялото време и при различни алергени, а лекарствата няма да имат никакъв ефект. По този начин, ако алергиите са по-склонни да се появят по време на стрес, струва си да се обмисли до каква степен те са психосоматични.
Само за жени (13)
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
