Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08 16:40 - Имаме ли основание да се притесняваме от Маймунската едра шарка?
Автор: mastino Категория: Новини   
Прочетен: 1041 Коментари: 4 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Пандемията от коронавируси, която бе обявена и избухна неочаквано и бързо обхвана голяма част от планетата, показа че въпреки напредъка на медицината, вирусите все още са способни да ни изненадват.

Стана ясно, че е невъзможно да се прогнозира избухването на нови епидемии и е невъзможно да бъдем напълно подготвени за тях. За разлика от медицината, организмът ни излезе поредния „стар“ победител с поредния вирус.

Появата на едрата шарка при маймуните след Covid-19 сред хората е ясна индикация, че е  НЕОБХОДИМА КАРДИНАЛНА ПРОМЯНА в рамките на медицината с цел обучението, диагностицирането и лечението на пациентите. Вече са регистрирани десетки хиляди случая по света, което е абсолютен рекорд за тази не толкова нова инфекция, открита от учените преди почти 65 години.

Доскоро специалистите по инфекциозни болести и епидемиолозите бяха почти невидими за широката общественост и рядко се появяваха с публикации във вестници и/или телевизионни предавания. Те рядко се споменаваха по време на епидемии от сезонен грип или местни "детски" инфекции, причинени от скептицизма към ваксинацията от страна на сегашното население на света.          

Но през 2020 г. всичко се промени, когато СЗО обяви пандемията Covid-19, която удари света. Така специалистите по инфекциозни болести и епидемиолозите заеха първите страници на новините и научните публикации. След всяка вълна на вируса всички искаха да повярват и обявяваха, че ваксинацията и колективният имунитет ще помогнат да се обърне пандемията. Но SARS-CoV-2 се оказа необичайно податлив на мутации и „разказа“ играта на традиционната медицина.  Специфично моноклонално антитяло няма и до момента изолирано и налично относно коронавируса SARS-CoV-2. Отново и отново нови щамове "завладяват" света.  Към момента, няма починал от коронавирусна инфекция нито един пациент, по думите на патологоанатома д-р Стоян Алексов. Това изказване е на основа фактите, че до сега при аутопсия на никой от пациентите в света не е е изолиран като основание за смъртта му коронавирусната инфекция. За разлика от преди това, когато от „Испанския грип“ починаха около 10-12 % от заболелите, но не бе обявена световна пандемия и т.н. …

През лятото на 2022 г., СЗО обяви, че на хоризонта се появява нова опасност. Изглеждаше, че думата "едра шарка" е запазила заплашителното си звучене само в класическата литература и не може да уплаши човека от XXI век. Едрата шарка отдавна е победена с ваксина – вирусът просто е престанал да съществува в природата. И изведнъж в информационното пространство се появяват десетки хиляди съобщения за разпространение на маймунска едра шарка.    

Сред хората, които са далеч от света на медицината, до този момент малцина са знаели за съществуването на такава болест.      

Основният факт, който не всички знаят е, че маймунската едра шарка не е ново заболяване. За първи път е открита още през 1958 г., както лесно можете да се досетите, при маймуни. В този случай хората, които са работили със заразените животни (преди около 65 години) са избегнали заразяване и се е разминало без никакви последствия за тях. Първият случай при човек е потвърден едва 12 години по-късно, през 1970 г., при дете от Конго. Защо ли Конго – може би има значение и следния факт - Хърбърт Уорд (британски скулптор, илюстратор, писател и изследовател в Африка) през 1910 г. е живял край басейна на река Конго и е описал пазарите за роби, където хора са били продавани за храна. Дали не са консумирали и други животински видове като например маймуни, а защо не и хора? Първоначално се е подозирало за появата на старата едра шарка, тъй като симптомите много си приличали, но се оказвало, че това е нова болест – по-лека, но все пак доста опасна. Оттогава насам маймунската едра шарка и нейният причинител са обект на задълбочени проучвания. Вирусът на маймунската едра шарка принадлежи към семейството на поксвирусите (Poxviridae). Най-близките му роднини са вирусите на вариолата, кравешката едра шарка и омаломощените ваксини срещу едра шарка.   

Въпреки името си, маймуните не са основните преносители на инфекцията. Учените смятат, че хората могат да се заразят чрез ухапване от заразено животно или при допир с козина, кръв или други телесни течности. Вирусът може да попадне в организма и чрез консумация на месо, което не е било термично добре обработено преди консумация. Основните преносители са гризачи като мишки, плъхове, катерици и други.      

Още по-малко се знае за начина, по който тази инфекция се предава от човек на човек. Смята се, че най-честият път на заразяване е по въздушно-капков път при близък контакт, а не чрез кръв или допир. За да се заразите би следвало за известно време да сте много близо до човек, който е заразен, но няма развита клинична картина.        

След заразяването с маймунска едра шарка, както и при други инфекции, първо има инкубационен период от средно 7-14 (17) дни. През това време човекът се чувства здрав, а вирусът се размножава и се разпространява в организма чрез кръвния поток. 

След това следва т.нар. продромален период (период на заболяването, който е между инкубационния период и развитието на болестта. Симптомите на продромалния период информират пациента и неговия лекар за началото на болестта, преди да се появят клиничните признаци на конкретното заболяване). Повишава се температурата (възможни са и други грипоподобни симптоми, включително и недостиг на въздух). Човекът вече разбира, че е болен, но все още не знае от какво. Продромалният период продължава от един до 10 дни, след което се появяват симптомите, силно наподобяващи тези на едрата шарка, но много по-леки. Клиничната картина започва с повишаване на телесната температура, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, общо чувство на дискомфорт и изтощение. След 1 до 3 дена от появата на първите клинични признаци пациентът развива пъпковиден обрив – обикновено първо по лицето и постепенно се развива по други части на тялото.   По кожата се появява т.н. папуларен обрив под формата на подутини (1-1,5 см), които след това се превръщат в пълни с гной мехури. Когато се пукнат на тяхно място остават струпеи. Обривите се появяват на четири вълни и спират след 2-3 седмици.    

Обикновено маймунската едра шарка преминава сама, подобно на настинка. Най-често е необходимо само симптоматично лечение. И, разбира се, изолирайте болния за минимум 21 дни, за да не зарази някой друг. Но в някои случаи, когато заболяването се развие при хора с висок риск (напр. с имунодефицитни състояния, атопичен дерматит, деца под осемгодишна възраст) и протича тежко, прилагат се антивирусни лекарства, имуноглобулини (антитела срещу вируса на кравешката шарка и др.) и други препарати.      

Тежестта на протичане на инфекцията зависи от различни фактори. Например ваксинираните срещу едра шарка понасят по-лесно маймунската едра шарка, докато при хората с имунодефицит и съпътстващи заболявания, рискът от усложнения е по-висок. Опасността нараства в аритметична прогресия, когато към вируса се присъединят вторични бактериални инфекции, пневмония или дехидратация.          
Медиците разграничават две разновидности (щама) на маймунската едра шарка: централноафриканска (басейнът на Конго) и западноафриканска. Централноафриканският вариант причинява по-тежка инфекция, при която смъртността достига до 10 %. В случая със щама от Западна Африка, умират по-малко от един процент от заразените.
Досега са установени повече от 36000 случая и само десетина смъртни случай, затова учените смятат, че за настоящата епидемия е виновна западноафриканската група. Така че това е само бледа сянка на страшната едра шарка, но не е и "безобидна настинка".  

Това е поредния парадокс в традиционната медицина, която знае, но не желае да признае и въведе новите методи за диагностика и лечение, а ги обявява като антинаучни за да не разруши спокойствието на статуквото.    

Така че вирусът на маймунската едра шарка е известен на учените и лекарите от повече от половин век. Първоначално инфекцията е открита само сред населението на Западна Африка, като между 1970 и 1986 г. са регистрирани само 10 случая. Тогава учените алармират с тревога, но никой не им обръща внимание. Опасенията им са били – дали новият вирус ще заеме освободената от едрата шарка ниша. Математическият анализ обаче показал, че няма за нужда от какво да е притеснение: патогенът не може да се разпространявал сред хората дълго време, защото е необходим постоянен контакт с животни. Освен това по това време все още не са били установени случаи на заразяване извън пределите на Африка. В крайна сметка е било взето решение контрола да се ограничи до епидемиологично наблюдение. Маймунската едра шарка се превръща в най-често срещаната ортопоксвирусна инфекция при хората след ликвидирането на едрата шарка, но все още е толкова рядка, че не се приема сериозно.    

През 2003 г. се появява първото огнище извън Африка. Началото е поставено, когато в Тексас (САЩ) от Гана са докарани 800 малки животни. Тази пратка съдържа девет вида бозайници, включително шест вида гризачи. Някои от тези животни се оказват заразени и впоследствие са отглеждани заедно с други гризачи (лалугери). Този вид животни са доста разпространени в САЩ и на 24 май 2003 г. в Департамента по обществено здраве на Уисконсин (щат в района на Средния запад на Съединените щати в близост до Големите езера) е получен сигнал за тригодишно момиченце, което е развило треска, след като е било ухапано от лалугер.  Лабораторният тест показва грам-отрицателни бактерии и медиците се притесняват, че това може да е чума или туларемия. Оказва се, че това е бактерия от рода Ацинетобактер (Acinetobacter), която случайно е попаднала в биоматериала. По онова време лекарите смятат, че става дума за изолиран случай на неизвестна инфекция. Скоро обаче се появяват нови пациенти с подобни симптоми. Много от тях били влезли в контакт с лалугери и други гризачи. Когато в лабораториите, където е изследван материал от тези пациенти, е използвана електронна микроскопия, са били открити поксвируси. В резултат на епидемията се разболяват общо 72 души, но от 22 юни 2003 г. насам няма други случаи до преди няколко месеца.   

Следващият път, когато броят на случаите започва да се увеличава, е през 2016 г., но изключително в африканските страни, където маймунската едра шарка се счита за ендемична (разпространена в определен район). През 2017 г. например 80 души са били заразени с маймунска едра шарка в Нигерия. Вирусът се появява отново извън Африка още през 2021 г., но не се разпространява. Един пациент е идентифициран в Тексас през юни и един в Мериленд през ноември. И в двата случая пациентите са били пътници, завръщащи се от Нигерия. В Тексас са изследвани 200 души, с които болният е имал контакт, но всички се оказали здрави. Простите изчисления показват, че епидемията от маймунска едра шарка, която наблюдаваме днес, е най-масовата в историята и все още не е приключила. Това най-малкото е повод за безпокойство.    

В медицината нерядко имената на болестите или комплексите от симптоми са неточни, но те все още се използват, защото са исторически утвърдени и всички са свикнали със старите термини. Такъв е случаят и с маймунската едра шарка: както вече се обедихте, тя не е толкова маймунска.      

На 10 юни 2022 г. учени от различни страни призоваха за спешна промяна на наименованието на инфекцията, тъй като сегашното е "неточно", "заклеймяващо" и "дискриминационно". Много медии представят маймунската едра шарка като болест, която се "разпространява" от африканците, докато в действителност вирусът циркулира предимно сред животните, а хората се заразяват случайно и по-рядко.      

Подобна бе ситуацията и при пандемията Covid-19. Новите варианти на коронавируса са наречени на страните и регионите, в които са идентифицирани за първи път - например "ухански", "индийски". Поради това в паниката бяха наложени забрани за пътуване в чужбина и други ограничения. За да поправят ситуацията, експерти от Световната здравна организация започнаха да наричат новите щамове с букви от гръцката азбука. И този път СЗО е решила да не се натрапва на учените. Вирусът на маймунската едра шарка и заболяването, което причинява, скоро ще имат ново име.      

Как може да се защитим?

Баналните противоепидемични мерки помагат да се ограничи разпространението на маймунската едра шарка. За разлика от Covid-19 болестта предизвиква ясно разпознаваеми симптоми и не се разпространява толкова бързо.    Обикновено е възможно заразеното лице да бъде изолирано бързо и да се проследят всички негови контакти. Експертите смятат, че вероятността вирусът да навлезе в България е малка, но вече има регистрирани такива случаи. Комуникациите на страната с държавите, в които е открита маймунска едра шарка, вече са ограничени, а здравният контрол по границите е засилен, но как ли?      

Няма специфична ваксина срещу тази инфекция, но ваксинацията срещу едра шарка помага за предпазване от нея. Установена е 85 % ефективност срещу маймунска едра шарка. До 1982 г. тази ваксина се поставяше на всички деца в България. След това вече не е било необходимо, защото вирусът е бил изкоренен. Имунизацията обаче може да бъде възобновена, ако е необходимо, защото на практика всяка страна разполага със запаси от ваксина срещу едра шарка. Естествено ваксинацията може да се избегне ако се направи тест за наличие на антитела в организма на всеки от нас срещу едрата шарка.       

До 1954 г. ваксината срещу едра шарка се произвежда в лаборатория в течна форма. В БАН, наши учени успяваха да овладеят технологията за лиофилизация и да организират производството на лиофилизирана ваксина, необходима за имунизация в страни с тропически климат, където активността на течната ваксина бързо намалява.

Но, кой ли го интересува това!

Пак ще внасяме ваксини, откъдето ни разпоредят и ще плащаме луди пари за това!  

Настоящата медицина е в тотална криза, не само у нас, защото не желае да възприеме и приложи новостите в другите науки – физика, микробиология, информатика и др., с цел подобряване ранното откриване на дадено заболяване и налагане нови без странични увреждащи здравето на пациентите методи на диагностика и лечение. С прилаганите методи за диагностициране и лечение, традиционна медицина съкращава дадения ни на всеки от нас и от природата биологичен кредит в размер на около 150 години. Има иновативни методи, които се прилагат в ЕС (разработени в Италия) и водят до реално забавяне стареенето на човешкия организъм.    




Гласувай:
2


Вълнообразно


1. radostinalassa - Сайта е некомпетентен...
04.08 19:40
щом трие научните истини.
цитирай
2. mastino - Отговор
05.08 06:53
В научните публикации, основно в САЩ, Бразилия, някои страни от ЕС потвърждават, че основно боледуват хората с нестандартна полова ориентация.
Това бе потвърдено и в наши сайтове и в пресата!
Разликата е вече, че в цял свят, забележете без България на болните от СПИН се дава вит. В 3, който снема устойчивостта на бактериите към антибиотиците и позволява пациента да се лекува успешно.
Това се прилага и при други пациенти, които не боледуват от СПИН, но у нас ... .
цитирай
3. radostinalassa - От Ковид боледували повече хора...
09.08 18:43
които не могат да си произвеждат вит. Д. Тези с повече меланин, но и тези, които живеят на север, където няма достатъчно слънчеви лъчи.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mastino
Категория: Новини
Прочетен: 168379
Постинги: 160
Коментари: 482
Гласове: 151
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031