Изгубен сън

Може би

Те оставих твърде рано

Времето ни бе

Лудо, аз бях уморен

От всичко, от нови хора

От нови места

В които не те намирах

Нищо не остана зад

Гърба ми ти не си пред мен

Не стоиш на прага

На затворената ми врата

Не изкачваме заедно

Стълбите не сочим

С пръсти тъжните облаци

Ставаше все по-трудно

Да носим белезите

Да презаредим оръжията

Да знаем тайните си

Никой не подари грижата

На нас на последния ни

Изгубен сън.