Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2019 10:14 - 432 Hz – открадната ни честота от природата - Част втора
Автор: mastino Категория: Новини   
Прочетен: 2293 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 26.02.2019 19:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Каква е ролята на звуковите вибрации и особено техните електронни копия при формирането на оптимална хомеостаза*

 

Темата е разработена от медицинска гледна точка единствено от специалисти и учени, занимаващи се с информационна медицина и то в ЕС, САЩ, Русия и др.

В много бързо развиващата се енерго-информационна медицина се използва голямо разнообразие от електромагнитни колебания като носители на управляващата информация, в много широк спектър от честоти от 0,1 Херца до няколко Терахерца, и дори до много силно радиоактивно излъчване. Но в нашия свят има и звукови (акустични) вибрации, които по своята физическа природа са различни от електромагнитните колебания. Под акустични колебания се разбира равномерно разпространяващи се трептения на плътността в еластичната среда, включително въздуха. Характеристиките, характер и въздействията на акустичните колебания, тяхната класификация е много сложна наука. Но за нашите цели смятаме опростена версия.

Шум – случайно възникващи групи акустични колебания в широк диапазон, които са апериодични по природа.

Звукови вибрации по подредените спектри:

- инфразвук         (честоти под 20 Hz);

- чуваемия звук (20-20000 Hz);

- ултразвук          (от 20 000 Hz и повече);

- хиперзвук          (от 109 до 1012-1018 Hz).

Ако първите категории са повече или по-малко познати и дори разбираеми за нас, тогава хиперзвукът (свръхзвука) е донякъде нова концепция, все още малко проучена, но обещаваща много за разбирането на сложните невробиологични процеси като цяло и особено в областта на процесите, важни за нашата работа, произтичащи в организма човека по време на биорезонансна терапия.

Основната разлика между акустичните колебания на първите три типа от електромагнитните се заключава в това, че акустичните осцилации винаги са свързани с движението на материалните макрообекти, а електромагнитните колебания по същество са полевите характеристики на пространството. Хиперзвуковите колебания (вибрации) са свързани с колебанията на микрочастици и техните характеристики са напълно различни от характеристиките на класическите звукови вибрации.

Инфразвук (честоти под 20 Hz)

Преобладаващият брой съвременни хора не чуват акустични колебания с честота под 40 Hz. Инфразвук може да внуши в човека чувства като безразличие, панически страх, чувство на студ, безпокойство и тревожност, треперене в гръбнака. Хората, изложени на инфразвук, имат същите чувства като при посещения на места, където все едно е имало срещи с призраци. Влизайки в резонанс с човешките биоритми, инфразвукът с особено висок интензитет може да предизвика мигновена смърт.

Инфразвукът може да „измести” настройващите честоти на вътрешните органи, тъй като резонансните честоти на повечето човешки и животински органи са в инфразвуковия диапазон, например: 20-30 Hz – глава, 40-100 Hz – очи, 0.5-13 Hz – вестибуларния апарат, 2 – 6 Hz – сърце (7,83 Hz ), 2-3 Hz – стомах, 2-4 Hz – черва, 4-8 Hz – коремна кухина, 6-8 Hz – бъбреци, 2-5 Hz – ръце, 6 Hz – гръбначен стълб и др.  В областта на инфразвука се намират всички известни ритми на мозъка (делта-, тета- и алфа-ритмите) и инервацията на сърдечния мускул (7,83 Hz – вълната на Шуман). Когато честотите на вътрешните органи и инфразвука съвпадат, съответните органи започват да вибрират, което може да бъде придружено от силна болка. В изследването на биоефективността за човека при честоти 0.05-0.06 Hz, 0.1-0.3 Hz, 80 Hz и 300 Hz има много експерименти. При въздействие на тези честоти се наблюдават редица дисфункции: регистрира се забележимо увеличение на долната граница на кръвното налягане, промени в ритъма на сърдечните ритми и дишането, нарушение на зрението и слуха, повишена умора и други нарушения. Проведени са много сериозни проучвания във Франция, Германия и Англия относно ефектите на инфразвука върху физическото и психическото състояние на хората.               

Инфразвукът в атмосферата може да бъде резултат от сеизмични вибрации и активно да им въздейства. Естеството на обмяната на вибрационната енергия между литосферата и атмосферата може да се прояви като процеси към подготовката на големи земетресения.

Краткото акустично въздействие с висока интензивност променя характера на инфразвуковите вибрации в атмосферата за дълго време. Достигайки йоносферни височини, инфразвуковите вибрации влияят на йоносферните електрически токове и водят до промени в геомагнитното поле.

Възможно е наблюдаваното отрицателно въздействие върху живите организми (включително хора и животни) на източници на вятърна електрическа енергия да се дължи на наличието на звуци в инфразвуковия диапазон при местоположението на вятърните турбини (в радиус от 20 км). Според съвременните представи за науката, адаптирането (т.е. приспособяването) към въздействието на инфразвука при хората и животните не е възможно.

Чуваемия звук (20-20000 Hz)

В този диапазон от акустични сигнали, ние считаме най-важната част от него, която играе неоценима роля в живота на всички живи същества – музика. Музиката е мощна сила в еволюцията, която по своята същност притежава както положително, така и не по-малко силно отрицателно влияние или въздействие върху всички живи същества. До голяма степен това е фактор, който определя посоката на развитие на цивилизацията.

Древногръцкият философ Аристотел (384-322 г. пр. Хр.) Казва: „Винаги трябва да се пазиш от въвеждането на нов тип музика като възможна опасност за цялата държава, тъй като промяната на стила на музика засяга най-важните аспекти на политическата структура.“

Питагор: „Музиката е най-голямата сила. Тя може да накара човек да обича и да мрази, да прощава и да убива.“

Сякаш и двата цитата са писани за наши дни.                            

            Основата на музикалната система е честотата. Науката киматика, която изучава визуализацията на звука и вибрациите, доказва, че честотата и вибрациите са главните ключове и организационната основа за създаване на цялата материя и живота на тази планета. В музикалната история нотата „Ла“ с честота 432 Hz винаги е била използвана за настройване на музикалните инструменти. Откритите древни египетски инструменти са били настройвани на 432 Hz. Настройката от 432 Hz, съществуваща от древността, като се започне от Платон, Хипократ, Аристотел, Питагор и други велики мислители и философи, за които се знае, че имат безценни познания за лечебното въздействие на музиката върху хората и са излекували мнозина именно чрез силата и въздействието  на музиката. Най-големият цигулар на всички времена, Антонио Страдивари (1644-1737г.), създава своите шедьоври в настройката на 432 Hz. 

Забележка: В много сайтове и на различни езици в интернет можете да прочетете за разликите при използването на настройките (в миналото 432 Hz и сегашната 440 Hz, като в някои моменти попадаме под настройката от 442 Hz и 443 Hz - !!! – пълна агресия и почти пълна загуба на мисловна координация) на нотата „Ла“. 

В настоящия етап на развитие на обществото се използва честотата от 440 Hz, която е приета официално за международен стандарт (16-я стандарт на ISO). Проучванията показват отрицателното въздействие на тази честота върху развитието на мозъка на хората, особено при децата и младите хора. На първо място деструктурира водата в човешкия организъм, а тя представлява 70-75% от организма ни. В същото време важна роля играе не само въздействието на деструктивните честоти, но и дългото отсъствие на „божествени“ звуци. Ако си набавите от някъде тези божествени звучения или честоти, резултатите ще Ви изненадат в добра насока.

В действителност ситуацията е много по-сложна, тъй като силата на въздействието на деструктивните честоти зависи от много фактори, включително от спектъра на действащия звук (брой октави, тембър, амплитуда, продължителност, едновременно със светлинното съпровождение и др.). Международен екип се занимава с тези проблеми повече от 12 години и половина, и ето първите резултати.

На избрани доброволци се извърши първично основно контролно измерване, използвайки метода на сегментарната диагностика и редица други  параметри, като се използва метода ВРТ по Шимел на първо ниво. Впоследствие се прослушваше от доброволците произведение на Моцарт, изпълнявано от оркестър с инструменти, настроени на 440 Hz за 7-10 минути. След това измерванията се повтарят отново.

Резултатът:

- Факторът на нестабилност при всички е нараснал с 5-15 единици (80 степенната скала при норма 60), като цяла редица сигнали от главния мозък, които не са били тествани първоначално, започваха да се тестват след прослушването на произведението на Моцарт;

- С 1-2 стъпки се повиши степента на психосоматичното натоварване;

-  повиши се стресовия фактор;

-  понижиха се резервите на адаптация;

-  появиха се нови дисфункции (индивидуално различни) в различни части на тялото, като почти всички от тях увеличават дисфункциите на C1-С3 в областта на шийните прешлени до патологически стойности;

- почти при всички започват да се тестват индикацията за “Отрицателни (негативни) програми 2 степен”;

- при всички изследвани се променят към по-лошо състояние някои  ДНК параметри, особено осезателно се тестваше функцията за нарушение на репарацията на ДНК и цял ред други фактори, оценяващи вътреклетъчните функции и междуклетъчното взаимодействие, които са особено забележими;

- наруши се балансът на симпатиковото и парасимпатиковото състояние;

Тези факти бяха отбелязани в продължение на 5 дни на 27 изследвани лица на възраст от 11 до 90 години. В същото време промените в магнитното поле на Земята и космическата радиация бяха почти незначителни. Негативното (отрицателното) въздействие се оказа по-силно при по-младите хора.

След това беше извършено компенсиращо лечение и експериментът беше повторен отново, а именно: една и съща музика е възпроизведена отново на същата амплитуда (громкост), но изпълнена от оркестъра с инструменти, настроени на 432 Hz. Резултатът от теста беше съвършено различен, макар и много индивидуален. Характерно беше разтоварването на различни параметри на мозъка, значително снижение на фактора на нестабилност (като правило, дори и под контролните стойности), изчезна индикацията за „Отрицателни (негативни) програми 2-ра степен“ и се намалиха психосоциалните натоварвания.

В допълнение към този експеримент, се проведоха еднократни спорадични измервания само по време на приемането, където беше възможно и подходящо (повече от 100 случая).

Впоследствие, при най-различни пациенти, проверихме ефекта на седем честоти, а именно: честотите на солфежа:

„До“   396 Hz         –         освобождение от чувство за вина и страх;

„Ре“   417 Hz         –         неутрализиране на ситуации и насърчаване към промяната;

„Ми“ 528 Hz         –         трансформация и чудеса (възстановяване на ДНК);

„Фа“ 639 Hz         –         свързаност и взаимоотношения;

„Сол“ 741 Hz        –         пробуждането на интуицията;

„Ла“   852 Hz         –         възвръщане към духовния ред.

А честотата от 432 Hz от древния солфеж, се получава по много интересен начин: 24 часа x 60 минути x 60 секунди = 864000; 864: 2 е равна на = 432.

Задавани са под формата на „електронни копия“, като честоти за временно модулиране с бързо преобразуване в три стойности. Например, за 432 Hz са съответно – 0,43 Hz; 4,32 Hz и 43,2 Hz. Резултатът се оказа много окуражаващ. Навсякъде имаше положителна реакция, която бе толкова по-голяма, колкото повече дисфункции имаше при пациентът в контролното (първоначалното) измерване.

В резултат на това, сега при теста се използваха две допълнителни честоти във всяка терапия: 528 Hz и 432 Hz. Ако е необходимо да се проведе индукционна терапия, тогава или се записваха тези честоти на гранули и ги поставяхме във втория контейнер на апаратурата, или провеждахме предварително петминутна биорезонансна терапия, преди още да сме включили индукционната програма.

 

Ултразвукови колебания или вибрации (от 20000 Hz и повече)

Тези звукови вълни намират широко приложение в науката и технологиите. В медицината те се явяват в основата на диагностичните изследвания – ултразвук (УЗИ).

Пеперудите, прилепите, някои птици, рибите, змиите, делфините и др.  притежават ултразвукови сетивни органи, които им помагат да се ориентират и движат в пространството.

В съвременната медицина, ултразвукът се използва активно при лечението на тумори, нервната система, заболяванията на прешлените и гръбначния стълб. А през 2006 г. канадски учени дори успяха да се научат как да предизвикат растеж на загубени зъби с помощта на ултразвук. Въздействието, обаче на ултразвук с висока интензивност може да доведе до следните последствия за хората:

- плешивост;

- появата на силна болка;

- помътняване на роговицата и лещата на окото;

- хемолиза – е разрушаването на еритроцитите и освобождаването на хемоглобин в околната течност (плазма);

- повишаване съдържанието в кръвта на холестерола, уреята и млечната киселина;

- малки или незначителни кръвоизливи в различни тъкани и органи на тялото;

- сериозно увреждане на слуха;

- клетъчна деструкция на Вестибуларния апарат;

- разрушаване на нервните клетки;

- патологично развитие и разрушаване на костната тъкан.

В резултат на продължително излагане на ултразвук се наблюдава повишена сънливост, бърза умора, замаяност, прояви на вегетативна и съдова дистония (нарушения на паметта, нарушения на съня, нерешителност, апатия, страх, загуба на апетит, склонност към депресивни състояния и др.).

Лечебните или терапевтичните свойства на ултразвука се дължат на способността му да масажира и затопля тъканите. Въпреки това, ултразвуковата вълна има редица специфични особености за въздействие върху организма на човека. Дълбоката тъкан може да бъде загрята с различни методи, но само ултразвукът може да се използва за постигане на добри резултати в лечението.

В медицината, ултразвукът се използва не само за да повлияе на болката, но и за постигане на косвено влияние. Постигат се следните ефекти: аналгетично, спазмолитично, противовъзпалително, бактерицидно въздействия.

Допуска се съчетано въздействие на ултразвук с други видове терапия. Въпреки това, лечението трябва да се извършва много внимателно. Това се дължи на високата биологична активност на ултразвуковата вълна. Добри резултати са постигнати при ултразвуково лечение на болестта на Бехтерев (анкилозиращ спондилит), други спондилити, трофични и варикозни язви, облитериращ ендартериит, бавна гранулираща язва.

Има някои индикации за положителна употреба на ултразвук при язви на стомаха и дванадесетопръстника, бронхиална астма, белодробен емфизем, бронхиектазии, отосклероза, Болест на Мениер - причина за световъртеж. Има наблюдения, свидетелстващи за това, че предварителното „озвучаване” на човешката кожа повишава ефективността на рентгеновото облъчване.

Хиперзвук (от 109 до 1012 -1018 Hz)

Физически хиперзвукът не се различава от звуковите и ултразвуковите вълни. Хиперзвукът често се представя като поток от квазичастици - фонони.

Честотата от 109 Hz във въздуха при нормално атмосферно налягане и стайна температура съответства на хиперзвукова дължина на вълната от 3.4 х 10 ~ 5 cm или 340 nm, т.е. тази дължина е от същия порядък като средния свободен път на молекулите във въздуха при тези условия. Тъй като еластичните вълни могат да се разпространяват в еластична среда само при условие, че дължините на тези вълни са значително по-дълги от средния свободен път в газовете (или повече междуатомни разстояния в течности и твърди тела), хиперзвуковите вълни не се разпространяват във въздуха и газовете при нормално атмосферно налягане. В течностите затихването на хиперзвука е много голямо и разстоянието на разпространение е малко. Сравнително добри проводници на хиперзвука са твърдите тела под формата на монокристали, но най-вече само при ниски температури. Така например, дори в монокристала на кварца, характеризиращ се с малко затихване на еластичните вълни, при честота 1,5 х 109 Hz, надлъжната свръхзвукова вълна, разпространяваща се по оста Х на кристала, амплитудата отслабва 2 пъти при стайна температура при преминаване разстояние само на 1 cm.             

Изследванията на хиперзвука поради много голямата сложност на изкуственото им получаване са напредвали много бавно, но през последните десетилетия, благодарение на бързото развитие на квантовата механика и квантовата електродинамика се наблюдава рязък скок в тази област. Изследванията на хиперзвук от топлинен произход доведоха до откриването на вълните на Дебай (термични фонони), след което вече беше възможно да се получат кохерентни фонони. Освен това се оказа, че при течностите, както и при твърдите тела, топлинното движение непрекъснато генерира некохерентни хиперзвукови вълни с широк спектър.

Наличието на хиперзвук от топлинен произход в оптично прозрачна среда води до разсейване на светлината с образуването на няколко спектрални линии, смесени на свръхзвукова честота, т.нар. Разсейване на Брилуен-Манделщам. Изследванията на хиперзвука в редица течности доведоха до откриването в тях на зависимостта на скоростта на разпространение на хиперзвука от честотата и аномално поглъщане на хиперзвука (дисперсия).

Съвременните методи за генериране и приемане на хиперзвук се основават главно на използването на пиезоелектрични явления (появата на електрически заряди на повърхността на пиезоелектричния кристал, например на кварцова пластина, нарязани по определен начин под действието на механична деформация, и обратно, деформация на кристал, поставен в електрическо поле) и магнитострикция (изменения във формата и размера на тялото по време на намагнитизирането и промени в намагнитването по време на деформация).

Един от най-често срещаните методи за генериране на хиперзвук е неговото възбуждане от повърхността на пиезоелектричния кристал. За тази цел последният се поставя с неговия край в частта на резонатора, където има максимално напрежение на микровълновото електрическо поле; ако кристалът не е пиезоелектричен, тогава върху неговата крайна повърхност се нанася тънък пиезоелектричен филм(слой), например от кадмиев сулфид. Под действието на електрическото поле на СВЧ се получава променлива деформация с една и съща честота, която се разпространява през кристала със скорост на хиперзвук под формата на надлъжна или срязваща вълна. В този случай, за източник на тази вълна служи самата повърхност на кристала. От своя страна, механичната деформация причинява появата на електрически заряд на повърхността на кристала и по подобен начин може да се осъществи приемане на хиперзвука. За тези много сложни изследвания може да се намери литература, включително в интернет. [Например, материали от Великата съветска енциклопедия или някои литературни източници: Лит.: Физическая акустика, под ред. У. Мэзона, Р. Терстона, пер. с англ., т. 1-7, М., 1966-74; Такер Дж., Рэмптон В., Гиперзвук в физике твердого тела, пер. с англ., М., 1975; Магнитная квантовая акустика, М., 1977.] 

Разпространявайки се в материалната среда (твърди тела, течности, биологични обекти и др.), хиперзвукът взаимодейства с заредените частици, например с електрони, предизвиквайки деформация на електромагнитните полета в този обект. Това, разбира се, води до сериозни последствия до деформацията на материалната структура и може да се използва за изучаване на характеристиките на материалните обекти, особено на красталните структури в микроелектрониката.

По този начин еластичната вълна, разпространяваща се в материалния обект, носи със себе си скоростта на звука на локалните електрически и в специални случаи електромагнитни полета. Тези полета променят енергийния спектър на обекти, облъчени със звук.

Взаимодействието между изкуствената или кохерентна, фононна и електронна енергия попада в областта на ултразвука и особено в областта на хиперзвуковите честоти на полупроводника и други материални обекти, притежаващи пиезоелектрични свойства.

Тези явления от своя страна водят до електроакустичен ефект от създаването на постоянен електрически ток (ново електромагнитно поле, носещо нова информация).

Електронът, освен масата и заряда, притежава още свой механичен момент (спин) и свързания с него магнитен момент, както и орбитален магнитен момент. Налице е спин-орбитално взаимодействие между орбиталния магнитен момент и спина: ако наклона на орбитата се промени, малко се променя и направлението на спина. Преминаването на хиперзвук с подходяща честота и поляризация може да предизвика промяна в магнитното състояние на атомите.  Много бързо успяхме да направим специални експерименти за разкриване последствията от взаимодействието на свръхзвука със спин-орбиталната система и да открием проявлението на акустичния парамагнитен резонанс, състоящ се от селективното поглъщане на хиперзвука от материални обекти. Така учените се приближиха до създаването на възможности за усилване и генериране на свръхзвукови вълни, както това се прави в квантовите генератори.           

Ясно е, че по този начин е възможно да се създадат магнитоеластични вълни (сложни информационни структури).

Уникални възможности се откриват при взаимодействието на светлината с хиперзвук, особено чрез използването на светлина във вид на лазерно излъчвения. Едва сега са получени най-интересни резултатите чрез усилването на тези магнитно-еластични вълни, които от своя страна могат да разсейват и/или разпръскват светлината!

Надявам се, че тази малка екскурзия във физиката на хиперзвука ще помогне да се разбере колко нови феноменални възможности се разкриват както за обяснение на множеството емпирични наблюдения в областта на живата материя, така и за създаване на нови методи за коригиране на взаимодействието на различни структури в живия организъм, за поддържане  жизнеспособността му (хомеостаза).            Може би тук – на границата на срещата на акустичните и електромагнитните вълни – ще можем да разберем процесите на промяна на околната среда и нейното въздействие върху живите организми, такива като въздействието на електросмога, метеорологичните въздействия и много други, например, обяснявайки информационното въздействие на някои живи обекти върху другите, функционирането на биотензора и много други екстрасензорни явления. Така че, преди няколко години се появи солидна монография от Дрезден R. Gebbemsberger «Dersechste Sinnundseme Phanomene. Physikalische und neurophysiologische Grundlagen der Wahmehmung von Hyperschal» Ein Forschimgsbericht. Книги по поръчка, Norderstedt. 2010.               

През последните години започнаха да се появяват доклади на различни конференции по енергийно-информационната медицина, където хиперзвука се използва за обяснение на такива въздействия като хомеопатията, енергийно-информационните процеси в живите организми и т.н. Сред лекарите, които започнаха сериозно да се занимават с хиперзвука, както за обяснение на енергийно-информационните явления, така и за лечение по метода по Р. Фол и биорезонансните методи, се отнася лидерът на германските доктори Dr. med. Richard Andreas KraЯnigg, който вече 20 години е ръководител на германското общество на лекарите, работещи по Фол. Известни са неговите разработки по замерването и лечението на болести като наследствена полиневропатия и синдром на Lyell (токсична епидермална некролиза, остра епидермална некролиза). Синдромът на Alan Lyell (4 ноеимври 1917 – 2 ноември 2007) е най-тежката проява на лекарствена алергия. Първите му хипотези бяха публикувани, за да обяснят действието на акупунктурата чрез ефективното въздействие на ултразвукови и хиперзвукови вълни.               

Въпросите за хиперзвука попадат в обхвата на интересите на  Bundesamt fur Strahlensicherheit (държавна служба по безопастност-защита от лъченията) в Австрия. Те представиха редица доклади за епидемиологичните проучвания относно развитието на рак (онкология) при деца, живеещи в близост до атомните електроцентрали.

Накратко за съвременните представи за източници на свръхзвукови вълни:

- космическото излъчване (частици);

- слънчево излъчване или радиация (частици);

- въздушни турболенции в атмосферата. Рязката смяна в температурния профил (течно ядро на Земята, радиоактивност от всякакъв вид);

- разнообразните биологични процеси в живите организми, свързани с температурни промени, такива като метаболитните процеси (обмяната на веществата), активна мускулна работа;

- мисловните процеси чрез движение на зарядите в нервните клетки по време на тяхната активност (високите амплитуди!).

Навсякъде където има материя, има хиперзвук. Това са собствени еластични колебания на молекули и атоми и по-малки материални елементи. Всичко материално е свързано чрез свръхзвукови вълни. Човекът като цяло и неговите отделни съставни (клетки, тъкани, органи и др.) възприемат както честотата, така и амплитудата на звуковите вълни. Последните се възприемат като нашите интелигентни сензори изцяло в диапазона от 0 до 750 dB. Средното глобално ниво на космическото лъчение е 60-70 dB. Еволюционно, човекът е адаптиран към тези дадености.  В диапазона от 30 GHz до няколко THz, огромни маси от информация попадат на Земята, които са в много по-голям порядък като количество и превишават обема на чисто електромагнитната информация. Както бе споменато по-горе, хиперзвуковите вълни имат природни механизми на усилване. Хиперзвуковите вълни в допълнение към началната си информация носят и допълнителна информация от обектите, през които проникват, отчасти чрез модулация. Свръхзвуковите вълни притежават всички качества на вълновите процеси (дифракция, отражение, затихване), но във връзка с електромагнитните вълни те имат нови качества, споменати по-горе.               

В разработките на д-р Crassnigg и в отчетите по изследванията на Bundesamt fur Strahlensicherheit се съдържат множество данни за свръхзвуковите вълни от различен произход, вариращи от атомни електроцентрали, депа за радиоактивни отпадъци и до редица алопатични лекарства.

Здравият човек излъчва 50-60 dB свръхзвукови вълни, а болният пациент – напълно различни по качество и количество. Така, че при възпалителни процеси се наблюдава недостиг на свръхзвукови вълни. Недостигът на свръхзвукови вълни се тества при депресия и при състояния на изтощение и дистрес. При пациенти с рак емисията на свръхзвукови вълни има много висока стойност в порядъка от около 650 dB.

За измерване влиянието върху хората на свръхзвукови излъчвания Crassnigg е използвал доста стар модел устройство за измерване по  Р. Фол, сега има много съвършени и модерни, едва ли не автоматични апаратури (по Шмид, Шимел и Готовский, съвместяващи в себе си и методологията по Фол).

Надявам се, че този малък обзор добре показва какви огромни възможности дават проучванията на свръхзвуковите акустични вълни, както за разбирането на сложните процеси на взаимодействие в биологичните обекти, така и за процесите на въздействие на околната среда, което ще доведе до създаването на високоефективни методи за лечение чрез енергоинформационна медицина.

Върнете си честотата от която сме лишени!
Моят личен съвет е слушайте музика и говорете по мобилните си апарати при настройката от 432 Херца!!!

Който желае да слуша музика при 432 Hz, може да си изтегли следните безплатни приложения, качени от умни и знаещи хора на сайта: https://www.432player.com/ 

 

*  Уточнение:    Хомеостазата (или хомеостазис, от гръцки: ὅμοιος, „hуmoios“ – еднакъв, подобен, съвпадащ и „стасис“- стоя, състояние) е свойство на една отворена система, особено на живите организми, да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние, чрез многобройни корекции на динамичното равновесие, управлявани от взаимосвързани регулаторни механизми. Примери за хомеостаза: регулация на температурата, баланс между киселинност и алкалност (pH) и други.



Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mastino
Категория: Новини
Прочетен: 363219
Постинги: 195
Коментари: 585
Гласове: 271
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930