Това е името на най-известната книга на Денис Брей - „Мокро изделие. Компютър във всяка жива клетка” (Wetware: A Computer in Every Living Cell, by Dennis Bray, 2009). Общо е мнение, че това е едно от най-успешните произведения, където ясно и в общодостъпна форма са изложени най-новите открития на биологията. Или, ако е малко по-конкретно, е показано, че вътрешната химия на живите клетки е в действителност и по форма процес на непрекъснати изчисления.
На първите страници на тази книга читателите се запознават с най-простия микроорганизъм – амебата. Въпреки че е само едноклетъчно творение, тя е напълно способна самостоятелно да „пълзи” или да се движи от едно място на друго, ходи на лов за да търси храна, реагирайки на външни дразнители като светлина, звук и миризми. И всичко това, трябва да се подчертае, е направено от същество, което няма не само мускули, но и нервната система ... Достатъчно дълго време биолозите не са имали отговори дори на най-елементарния въпрос в тази връзка: Как е възможно всичко това?
Тъй като едноклетъчните организми бяха изследвани на молекулярно ниво, започнаха да се появяват задоволителни отговори на такива въпроси. Следващите страници от книгата на Брей показват как различни протеинови (белтъчни) молекули – при конкретния пример относно амебата – взаимодействат помежду си, могат да бъдат използвани за осъществяване на всевъзможни функции на различни организми.
По-специално, да се идентифицират външните дразнители, да се извършат „изчисления“ върху тях и да се вземе решение от типа „да се направи“. Впоследствие е показано как всички тези неща стават причина за това амебата да се движи в “желаната” посока. И така, точка по точка.
Базиран на подобни и прогресивно по-сложни еволюционни модели, Денис Брей описва по какъв начин и как тези структури могат да се появят на най-примитивното ниво и след това да се развиват с течение на времето. По принцип, както показва авторът, всички живи клетки са изградени на базата на молекулярни схеми, които изпълняват логически операции. По същество, точно както правят електронните устройства, но само с помощта на уникалните характеристики на течната молекулярна структура.
Основната идея в книгата на Денис Брей може да бъде изразена по следния начин. Изчислителната флуидна клетъчна среда осигурява основата на всички отличителни черти на живите системи. Тя позволява на организмите да въплъщават образа на заобикалящия ги свят в своята вътрешна структура и именно това отговаря за тяхната приспособимост (адаптивност) и за способността им да реагират на обкръжаващия ги свят и за общата рационалност на тяхното поведение. Разработвайки по-нататък същия еволюционен модел, авторът описва как колониите на едноклетъчни същества (някои от тях, като амеби, с ядро, други – дори и без ядро, като бактерии и вируси) могат съвместно да реализират „колективно чувство и/или усет“ – развиват изкуствен интелект. И това им позволява да идентифицират и присъствието на други същества от подобен тип и, което е по-важно, да определят колко от тях съществуват (малко, много, най-много…) и т.н. ...
След това идва естествен преход към разглеждане на прости многоклетъчни организми. По пътя се разкрива по какъв начин вече различни клетки формират в организма способността да общуват помежду си. Постепенно усложнявайки картината, авторът накрая се приближава до устройството на такова сложно същество като човек, чието тяло се състои от много и много трилиони най-различни клетки, които постоянно взаимодействат помежду си ...
Разбира се, колкото по-сложна става цялостната обща картина, толкова по-малко изследователи успяват да разчитат на солидни, надеждно установени факти, и все повече те трябва да разчитат на правилността на своите хипотези.
Но все пак осезаемият напредък на биолозите в широкото направление Wetware* сега се усеща постоянно. Постоянното отражение на този процес стана устойчивия интердисциплинарен термин Bio-Inspired Computing, т.е. „Вдъхновен от изчисленията в биологията“ и постоянно нарастващият брой на международните конференции и семинари под следните названия станаха забележително отражение на този процес: „Приложения, вдъхновени от компютърни технологии“, “Компютри и комуникации, вдъхновени от биологията”, “Биологично вдъхновени интегрирани компютърни наносхеми” и т.н. …
