- Подобрило значително здравето, благополучието и благосъстоянието на много от хората на Земята – използване вълната на Шуман, както и хармониците ѝ;
- Предотвратило много заболявания, дължащи се на негативното влияние на геопатогенните зони, мрежите на Хартман, Кюри (Къри) и Ватман, космическите и др. лъчения. Теорията за гравитационните и електромагнитните полета и откритията в астрономията, физика и сродни науки потвърждават хипотезите за тяхното влияние върху образуването на процеси в живите организми. Сега със сигурност знаем, че местоположението на планетите засяга слънчевата активност, като сега науката се е научила да предсказва магнитните бури и съответно нарастващия брой смъртни случаи, и т.н. ;
- Спомогнало да осъзнаем и използваме основните седем съставни на заобикалящия ни свят;
- Позволило да информираме за последиците при промяна дължината на вълната на човешкото тяло – защита и вреда;
- Променило и подобрило лечението на пациентите.
Като се има предвид, че световното виждане, формирано в медицината през последните три века, не позволява, както първоначално се предполагаше ефективно да се решат проблемите на болестите, трябва да се обърнем към произхода и да преразгледаме нашите възгледи за проблема на патологията като цяло .
Един от източниците на познанието и разбирането както на традиционните, така и на по-младите медицински школи и системи се явява аюрведическата система, създадена в Индия няколко столетия преди нашата ера и сега внедрена в много медицински учебни заведения в Европа и Азия.
Точната дата на възникване на тази система не е определено от изследователите, защото индийската култура не се явява еднородно и първоначално създадена.
Аюрведическата система се явява резултат от смесването на две култури от различни народи, намиращи се на различни нива на развитие – древни арийци, които дойдоха в Индия приблизително 4-3-2 хиляди години преди новата ера и местните племена, които вече обитаваха тази територия.
Едно нещо е извън съмнение: този мироглед е съществувал в продължение на няколко хиляди години и е формирал основата за разбиране въпросите на лечение за много народи на нашата планета.
Историята на медицината ни го представя като непоследователна, неспособна да реши проблема за качеството и продължителността на човешкия живот и запазването на човешкото население, обяснявайки всичко изключително чрез естествения подбор. Това, на пръв поглед, привидно естествено обяснение, може да бъде оспорено. Освен това новата медицинска парадигма, която дойде да я замени в течение на три века, показа своята неадекватност при разглеждането на тези въпроси. Следователно, адекватно преразглеждане на позициите с разработването на нови подходи е също толкова актуално днес, както винаги.
Аюрведическото учение се отнася до холистични медицински системи и разчита на философските концепции на своето време. Холизмът е учение за цялото.
Това направление във философията, утвърждаващо съществуването на нива на съществуване, като елементи от по-високо ниво не могат да бъдат напълно разрушени в система от отношения на елементи от по-ниско ниво.
Следователно холистичното медицинско учение разбира човека като единството на своето тяло и вътрешния свят, за единството на отношенията му с околните хора и за света като цяло, разглеждащ целия заобикалящ ни свят като една автономна, саморегулираща се и самоуправляваща се система. От гледна точка на холистичния подход болестта на човека е не само проблем на тялото, но и проблемът за връзката между тялото му и вътрешния му свят, взаимоотношенията му в социалната среда, връзката му с природата, проблема с неговия мироглед и т.н.
За да разберем как да лекуваме болестта, трябва да разберем що е това болест.
И за това следва да се сравни състоянието на болестите и здравето. Болестта води до смърт, а здравето - до вечен живот, затова ние следва да дадем определение какво е живота и какво е смъртта. Понятията "живот и смърт" се отнасят до всички живи същества, значи трябва да определим какво можем да наречем живи и какво е неживи структури. Живите и неживите структури съществуват в битието – и ние се нуждаем от разбиране за това какво е битие и с какво се различава от небитието. Трябва да разберем как е организирано битието, по какви закони съществува и се развива; кой и какво е това същество – човека и как е устроен, какво е мястото на човека в това битие, как той се отнася към света около него и т.н. Тоест, за да намерим правилния подход към лечението на болестта, ние трябва да решим редица философски въпроси, затова философското познание е основа за обучението по медицина.
Общоприето за всички традиционни медицински школи е разбирането, че битието съществува и се развива в съответствие с определени закони.
За правилното развитие е необходимо да се спазва закона за хармонията и развитието, който в индийската традиция се нарича дхарма.
Този, който живее правилно, в съответствие със закона, живее щастливо и вечно. Този, който се отклонява от закона - страда, боледува и умира. Този процес се регулира от причинно-следствения закон или възмездителното-кармичния. По този начин болестта се разбира като нарушение на върховния закон за правилното развитие, закона за правилното съществуване в битието.
Затова и лечението се разглежда не като елиминиране на симптомите – признаци, които показват отклонение, а като разбиране и отстраняване на причините, довели човека до нарушаване на закона. Човекът, според Аюрведа не се е представял като тяло-механизъм, а като сложна устроена система на взаимодействие между две полярности от битието – духа и материята.
От гледна точка на индийския лечител, човекът това е Атман, духовната частица на Брахман – създателят на битието, заобиколен от полета материя с различна степен на плътност (панчакоша - пет полета, пет тела).
Ананда-майа-коша - най-финото и изтънченото, тялото на блаженството, състоящо се от радост, свързано със самосъзнанието.
Тя оформя представата за човека, разбирането му за света и осъзнаването за себе си в този свят. Следващата по-плътна обвивка на духа – Виджняна-Майя-Коша – е тънкото тяло на непросветеното съзнание, търсещо познание – област на диалектическата логика, чрез която човек може да опознае себе си и заобикалящия го свят. Джняна-майя-коша включва в себе си както по-висшия, така и по-низшия разум и емоции. Това е областта на формалната логика, която ни позволява да вземаме решения, които са свързани с емоционално-чувственото възприятие за света, това са нашите рефлекси и инстинкти. Прана-майя-коша е енергийната обвивка, чиято функция е складирането на енергията, жизнената сила на последната, най-грубата материална обвивка на духа - Анна-майя-коши - на физическо плътното тяло.
По този начин, здравият човек – това е единство на духа и материалните обвивки (полета), които са хармонично взаимосвързани, намиращи се помежду си в йерархически подчинени отношения: по-финно материалните полета контролират по-"грубо материалните", низшите се подчинява на по-висшите. И цялата тази система е в правилните хармонични отношения с другите живи същества, сили и закони, управляващи битието. С други думи, хармонията и развитието са здраве, а дисхармонията и отказът от развитие – това е болест. Причините за болестта могат да са и по външни причини - травма, отравяне и т.н., но основната причина се намира вътре в самия човек. Ако човек е силен и хармоничен вътре, тогава влиянието на външни фактори не може да наруши неговата цялост, но отслабеният човек е лесно изложен на външно влияние.
По този начин нарушения мироглед, неправилното разбиране на заобикалящия ни свят, незачитането на неговите закони и неразбиране на самите себе си и виждането на отношенията си с този свят водят до деформация и отслабването на Ананда-Майя-коша. Когато въз основа на неправилен светоглед, ние започнем да изграждаме план на действие в този свят (нарушения във Виджняна-майя-коша), светът ни дава отговор на нашите грешни действия. Човекът започва да изпитва отрицателни емоции, той има отрицателни мисли и представи (нарушения в Джняна-майя-коша), които водят до нарушения на енергийните потоци на Прана-майя-коши, в резултат на което се нарушава инервацията, кръвообращението, метаболизма в плътно тяло - Ананда-Майя-коша, което се и проявява в него като болест.
По този начин болестта на физическото тяло е последният етап от заболяването на човешкото същество като цяло, които се разграничават на шест стадия: първите три принадлежат към лесно лечими стадии, четвъртия стадий спада към лечимите, петия към труднолечимите и шестият стадий към неизлечимите заболявания. Следователно, нарушения мироглед вече се разглежда като първият стадий от развитието на болестта, когато тя все още може да бъде предотвратена, а болестта на физическото тяло по-често принадлежи към петия и шестия стадий.
