В биологията комуникацията може да се определи като „предаване сигнала между организми или части от един организъм, когато селекцията благоприятства излъчването и възприемането на сигналите. В процеса на комуникация протича промяна в информацията и взаимната адаптация на субектите“ (Д. Луис и Н. Гауър).
Биокомуникациите включват предчувствие на животни (понякога хора) на предстоящи катастрофални събития.
Така, в Китай, преди силно земетресение през зимата, змиите излязоха от дупките си в снега. Самият този факт е изненадващ, защото температурата на змийското тяло зависи от температурата на околната среда, а при отрицателни температури движението на змията е проблематично. Но определен сигнал отвън, предшестващ земетресение, предизвика промени в редица биохимични реакции в тялото на змията, предшествани от промени в ДНК. Има промени, които повишават вътрешната температура на змията поради рязкото изчерпване на енергийните му ресурси. Сега можете да си представите колко сложни процеси трябва да се включат, че през зимата една змия излезе на снега.
Според наблюденията на биолозите, преди природните бедствия, много животни напускат опасни места. През 2004 г., в Тайланд по време на силно цунами, хората умряха, но нито един слон не умря: отидоха предварително в планините. В литературата е описан случай, когато едно куче е извадило бебе от къща преди земетресение в Ашхабад в средата на четиридесетте години на ХХ век и след това родителите на това дете, възмутени от поведението на кучето, избягали от къщата, но в следващата минута къщата им се сринала. ,
Има много такива примери и всички те потвърждават, че животните притежават своеобразен „приемник” на информация за предстояща катастрофа..
Очевидци припомнят, че през 1960 г., в навечерието на земетресението в Агадир (Мароко), всички бездомни кучета са избягали от града (не само плъховете бягат от опасност!). Три години по-късно, същото нещо се случи отново в град Скопие (Югославия): всички кучета избягаха от града, последвани от подземни трусове с разрушителна сила. Историята знае много други подобни примери (в древен Китай специално са отглеждали кучета-предсказващи за природни бедствия).
Предполага се, че животните могат да усетят слаби трусове на земната повърхност, отделянето на някои газове, йонизацията на почвата или газовете в почвата и др. Ако това беше така, тогава всички физически или химически промени от всякаква интензивност, които предшестваха земетресенията, биха били отдавна идентифицирани и използвани за прогнозиране на земетресенията. Но животните очакват не само земетресения, но и наводнения, лавини, имаше случай, когато по време на Втората световна война котката живееше в една от английските семейства, която очакваше бомбардировки и призова собствениците си, а понякога и съседите й да отидат в приюта за въздушни нападения и след това легнала и заспала.
Много примери за такова поведение на животните могат да бъдат намерени в Седемте експеримента на Рупърт Шелдрейк, които ще променят света. Тази книга е лесно да се намери в интернет и да се запознаяте с нея по-подробно. Всички тези примери показват, че има специфичен обмен на информация между природата и животинския свят. При животните способността за възприемане на промените в информацията е значително по-висока, отколкото при хората. Между другото, терминът "екстрасензорно възприятие" всъщност означава повишена чувствителност към нещо. Въпреки че много хора имат този вид екстрасензорна чувствителност, но човешкото претоварване с антропогенна информация, постоянното използване на съзнанието при анализиране на ситуацията, пълно неверие в способността да се получи информация за предстоящи събития, намалява способността на човека да възприема естествената информация.
Спомнете си, може би сте имали някакво чувство, което ви е казало как да направите нещо, но сте го направили по различен начин и после сте съжалявали за това. Повече такива събития от вас просто не се фиксират.
Темата за биокомуникацията, свързана с домашните любимци, също е добре разкрита в книгата на Ема Хачкот-Джеймс „Шесто чувство. За това как възприятието и интуицията на животните са могли да променят живота на хората. " Книгата съдържа много примери за взаимовръзки както на нивото на полевата биокомуникация, така и на нивото на други видове комуникация (звуци, миризми и др.). Книгата е в допълнение към изследването на Руперт Шелдрейк и предполага, че има някои информационни полета, по-достъпни за животните, отколкото за хората.
В Република Коми в село Богородское не живеят плъхове. Всички животни живеят нормално на това място, но плъховете - не. В експеримента поставиха плъховете в клетки и се опитаха да ги оставят до реката покрай селото и при първа възможност плъховете се втурнаха в реката и плуваха до другия бряг. Въпреки това, експериментаторите донесли някои от плъховете в селото, поставили върху тях специални радиопредаватели и ги пуснали. Много скоро животните напуснали територията, на която се намира селото.
Дългосрочните изследвания на химичните и физичните фактори на района не дадоха никакви резултати. Никой обаче не е провеждал проучване на информационните полета в тази област. И ако си припомним възможни носители на данни, тогава трябва да изследваме по-сложни спектри на електромагнитни полета: без референтни холограми, торсионни полета и микролептови потоци.
Много по-рано в началото на ХХ век, Владимир Дуров и академик Владимир Михайлович Бехтерев изучават възможността за психическо предаване на команди на кучета. В. Дуров показа, че това е възможно, ако командите се предават под формата на мисловни форми, а днешните изследвания показват, че кучето трябва да “иска” да приеме тези команди.
Въпросите за формиране на мисловни форми са разгледани в книгата на доктора на физическите науки Г.Н. Дълнев "В търсене на финия свят" 2004.
Най-вероятно изображенията се предават и отпечатват в пространството под формата на определени информационни полета, с помощта на които се осъществяват комуникационните процеси.
Морфогенни полета
Рупърт Шелдрейк започва своето изследване, като наблюдава способността за обучение на синигер. Установено е, че ако предишните поколения на синигерчета придобиха определено умение, тогава следващите поколения от синигерчетата се нуждаеха от много по-малко време да възстановят това умение.
По-късно бяха проведени експерименти върху хора, плъхове и други животни. При всички експерименти се потвърждава, че ако група представители на вида извърши определена работа, тогава същото умение по-късно се усвоява много по-бързо от следващото поколение.
Рупърт Шелдрейк забеляза, че човек усвоява знанието, толкова по-лесно, ако то е било известно на повече хора. Веднъж той предложи на английските студенти да научат три японски четиристия. В същото време, един е просто сбор от думи, или по-точно йероглифи, а вторият е съставен от малък съвременен автор, а третият е класически пример за японска поезия, позната в Земята на изгряващото слънце, както е у нас "Аз помня този прекрасен миг", което бе запомнено много по-борзо и от повече от тях.
Забележете, че никой от тях не е знаел японски и не е имал представа коя от стиховете е класика, която е нов опус и кое е глупост!
След като този експеримент повтори повече от веднъж, Шелдрейк предположи, че има определена област от изображения, общи за всички хора. Това поле, заедно с много други неща, съдържа образа на едно старо японско четиристишие, познато на мнозина и затова неговият образ е твърдо „отпечатан” в полето и е по-достъпен, отколкото, например, образът на новосъздадения стих. Всичко може да се превърне в образ на такова поле: модел на информация, чувство или поведение. Нещо повече, има подобни полета не само при хората, но също и при животни, насекоми, растения и дори кристали (някога ли се чудите защо определен кристал приема строго определена, а не произволна форма?). Шелдрейк нарича полето на образи на морфогенни, т.е. тези, които засягат структурата или формата на нещата.
