Под родова травма се разбира увреждания, които плодът получава по време на родовия акт. Честотата на родовия травматизъм е от 2 до 6 % от всички раждания.
Родовата травма се подразделя на две основни групи: биохимична и механична. При биохимичната нарушенията са метаболитни докато при втората се наблюдават структурни нарушения на тъкани и органи.
Най-често причините за родови травми са от страна на майката или на детето. От страна на майката причини могат да бъдат: възраст под 18 години, затлъстяване, хронични сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ендокринни заболявания. От страна на плода рискови фактори за родови травми са: недоносеност, увреждане на пъпната връв, седалищно предлежание на плода. Също така при използването на различни инструменти при родоразрешаването (форцепс, вакуум-екстрактор) могат да се получат увреждания на бебето.
Към рубриката други родови травми се включват: увреждания на вътрешните органи на бебето, на лицето, подкожната мастна тъкан и други.
Клиничните прояви са в зависимост от увреждането. При наранявания на вътрешните органи се наблюдава: болка, подуване на корема, анемия, жълтеница и други. При увреждане на стерноклеидомастоидния мускул се опипва подутина в средната или долната част на шията. Подутината в началото е мека, а в последствие твърда, подвижна е и не е сраснала с кожата. Уврежданията по лицето са главно еритем, охлузвания, оток и други.
Повече информация за различните родови травми можете да прочетете при:
1. Увреждане на черния дроб при родова травма – МКБ P15.0
2. Увреждане на далака при родова травма – МКБ P15.1
3. Увреждане на далака при родова травма – МКБ P15.1
4. Родова травма на око – МКБ P15.3
5. Родова травма на лицето – МКБ P15.4
6. Увреждане на външните полови органи при родова травма – МКБ P15.5
7. Некроза на подкожната мастна тъкан при родова травма – МКБ P15.6
8. Други уточнени родови травми – МКБ P15.8
9. Родова травма, неуточнена – МКБ P15.9
Диагнозата други родови травми се поставя чрез преглед на бебето след раждането. Уврежданията се установяват чрез редица изследвания: лабораторни, рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други.
Лечението зависи от тежестта на увреждането и неговата локализация
2. Други родови травми на раменния сплит – МКБ P14.3
Освен парализа на раменния сплит от горен тип (Erb) и долен тип (Klumpke) има и трети тип – тотален, който се класифицира към рубриката други родови травми на раменния сплит. Тоталният тип парализа засяга С5 – Тh1.
Най-често увреждане на раменния сплит при раждане се получава при едър плод, което често налага акушерски прийоми за израждане. Също може да се получи увреждане при опит за освобождаване на раменете по време на родилния процес и при седалищно предлежание на плода.
Това увреждане се свързва с трайни увреди на цялото нервно сплетение. На лице е вяла парализа на крайника, той е изтънен, хипотрофичен (с намален обем и слабост на мускулатурата). Често се добавя и синдрома на Клод Бернар Хорнер, който се характеризира с птоза (спадане на клепача), миоза (свиване на зеницата), енофталм (хлътване навътре на очните ябълки). Най-тежко протича тоталната парализа. При нея е възможно и засягане на френичния нерв, инервиращ диафрагмата. В резултат на това може да се развие тежък респираторен дистрес и изходът може да е фатален.
За диагнозата родова травма на раменния сплит винаги трябва да се предполага, когато родилния процес е протекъл с усложнения, когато бебето е била в седалищно предлежание или е имало замятане на горен крайник. Провежда се електромиографско изследване, което може да установи точната локализация и тежеста на увредата. Прави се рентгенография за откриване на фрактури на ключицата и рамена кост.
Лечението на травмата на раменния сплит, която принадлежи към други родови травми на раменния сплит е основно симптоматично. При тежките увреди консервативното лечение не дава резултат. Оперативно лечение също не се провежда.
Следва продължение № 3
