Кога има намален яйчников резерв? Каква е ролята на холестерола и хормоните?

Настоящата публикация е основно за момичетата, родителите им и жените, любителки на хормоналните начини на самолечение, които желаят да имат здраво и читаво поколение. Тя се отнася за преболедували и не различни инфекциозни заболявания

Холестеролът е изходният материал за синтеза на всички стероидни хормони, както при мъжете, така и при жените. Индикаторът за мастната обмяна, който виждаме в биохимичния кръвен анализ, е изходният материал за всички вериги на хормонален синтез, които се откриват в кръвта като сложен "концерт" от различни хормонални индикатори, принадлежащи към различни хормони. Но, ако това са стероидни хормони, всички те са производни и започват от холестерола.                      
            Холестеролът има централен циклопентанов перхидрофенантренов стероид в трансформирана форма. Тоест, ако от молекулата на холестерола се отстрани всичко излишно, се получава централно ядро, което е изходното ядро, за да могат от него да се "изработят" различни хормони.  
            Това означава, че от него може да се образува тестостерон, андростендион, кортизол, прогестерон и т.н. Изходната молекула се явява молекула на холестерола.

Фоликули                   

           
            В образуващия се фоликул има много ясно разделение на труда. Външният слой около фоликула трябва да произвежда достатъчно мъжки полови хормони. Вътрешният слой трябва да ароматизира тези мъжки полови хормони и да получи женските полови хормони, които са важни за нормалните процеси, които вече протичат в самия фоликул. Защото, ако разгледате различни научни статии, ще видите, да речем, оценка на това, което се случва в самия фоликул на биохимично ниво: колко естрадиол има там, колко естрон има, колко андростендион има и т.н.      

            Този фоликул трябва да е в състояние сам да синтезира тези хормони. Не можем да го вземем и да го добавим от друго място. Не можем да вземем и да добавим към яйчника липсващ естрадиол или каквото и да било друго, защото добавеният отвън хормон ще смаже и задуши развитието на самия фоликул.                  
            Оказва се, че за този фоликул невинаги е лесно да приема и синтезира тестостерон от холестерола; да приема андростендион от холестерола. Това са двата начални мъжки полови хормона, от които по-късно се образуват естрогените. Трябва да има няколко вериги от доста сложни реакции, водещи до образуването на нормални количества естрадиол. 

                                   Интерстициални клетки в яйчника      

            Оказва се, че има клетки в яйчниците, които не принадлежат към кортикалния слой, където протича целият процес на фоликулогенеза (всички фоликули са в кортикалният слой на яйчника), но има и мозъчен слой. В медуларния слой се намират слабо хормонално активни клетки, наречени интерстициални клетки на яйчника, които са "първа цигулка" в синтеза на стероиди още по време на менопаузата. В това, че жената има известно количество естроген, участва не само кората на надбъбречните жлези, но и тези остатъчни клетки, т.нар. интерстициални клетки на мозъчния слой на яйчниците. Те също могат да участват в този стероиден синтез.    

            А тези интерстициални клетки в яйчника произвеждат дехидроепиандростерон или DHEA. Дехидроепиандростеронът е "суровия продукт". Това означава, че хормоналната му активност е почти нулева. Дехидроепиандростеронът няма сериозна хормонална активност. Но тя се формира, като че ли на два етапа. Трябва да има две клетъчни реакции. Две ензимни реакции трябва да преминат от холестерол в дехидроепиандростерон, за да се образуват по-нататък мъжките полови хормони.
           
            На този въпрос току-що обърнаха внимание редица изследователи. На първо място, има изследователи от Съединените американски щати, които се занимават с това от около 80-те години на миналия век. Сега има доста активни групи почти по целия свят. Но ако погледнете публикациите, много от тях напоследък идват от гръцката група. По някаква причина в момента в Гърция се провеждат доста интересни изследвания, свързани с функцията на яйчниците, стероидогенезата и гаметогенезата. Не знам защо, но е много интересно. И тази наша древна Елада допринася много за това, което сега разбираме, за това, което можем да използваме на практика.  
           
Влияние на дехидроепиандростерона върху съзряването на яйцеклетките

                       
            Оказа се, че ако добавим малки количества дехидроепиандростерон на жената, помагаме на яйчника, който трудно приема и синтезира андростендион или синтезира тестостерон от холестерол. Ние просто помагаме на този малък фоликул в най-крайния му стадий. През цялата година, докато се стигне до антралния фоликул, ние помагаме на този фоликул да оцелее, като подпомагаме синтеза на стероиди. Той вече не може да синтезира андростендион или тестостерон от нулата, но ние му даваме този междинен продукт, който помага за по-нататъшното синтезиране на тези хормони. Но за нас не е важно цялостното производство на хормони в тялото на жената, а "дървото", което помага на този слаб, може би малко хлътнал фоликул да оцелее в ранните етапи.    
           
            И какво получаваме от това? В края на периода ще имаме повече фоликули. Ако предписваме лечение с дехидроепиандростерон, това не е някакво лечение, което понякога се предлага от "някои експерти", наричащи себе си "нутрацевтици", които ще ви разкажат за всякакви добавки, микроелементи и т.н. Цялата тази "каша" губи смисъла си. Защото осъзнавате, че те започват да ви говорят на шаманско ниво и да ви продават хранителни добавки.    
           
            Дехидроепиандростеронът е съвсем друго. Дехидроепиандростеронът е фактор, който, когато е предписан, виждаме яснареакция. Реакцията е, че ако организмът реагира, ние помагаме на все повече фоликули да оцелеят, които биха били обречени на смърт. И резултатът е (в момента, в който определим общия брой на антралните фоликули) увеличаването им. Не защото жената е увеличила броя на първичните фоликули - не можем да повлияем на този процес - а защото повече фоликули не са загинали по време на този продължаващ месеци процес на съзряване от етапа на първичните фоликули. Те са достигнали този етап, този "конкурс", в който могат да участват.           
           
            Какво още виждаме? Броят на гранулозните клетки се увеличава при терапия с дехидроепиандростерон, но още веднъж подчертавам, ако има ефект. Ако няма ефект, ако при жената просто няма този субстрат, ако няма повишена смъртност на тези фоликули в етапа на съзряване, няма да получим никакъв ефект. Но в повечето случаи се получава ефект.   
           
            И откъде да знаем, че терапията с DHEA сработва? Това е напълно обективен критерий. Ние виждаме и наблюдаваме намаляване нивото на фоликулостимулиращия хормон (FSH). Виждаме постепенно повишаване на антимюлеровия хормон (АМХ) и подобряване на качеството на доминантния фоликул.       

            Тоест, когато правим анализ в средната фоликуларна фаза, на 8-9-ия ден, когато оценяваме реалното качество на доминантния фоликул, ние виждаме повишаване на нивата на естрадиола и на тестостерона, както и възстановяване на намалените нива на андростендиона. Тъй като на нивото на доминантния фоликул лошите признаци, които показват косвено намаляване на яйчниковия резерв, са намален андростенедион, много ниски стойности на тестостерона и съответно много ниски стойности на естрадиола.               
            А във втората фаза на цикъла? Ако подобрим работата на доминантния фоликул, тогава ще получим по-добро качество във втората фаза на цикъла. Ето защо толкова много пациентки са забременявали при терапия с дехидроепиандростерон. Вече в момента има много литература по тази тема.  

            Американското дружество за репродуктивна медицина (ASRM) е силно ангажирано в тази област. Професор Норберт Глейхер (Norbert Gleicher) е постигнал успех с дехидроепиандростерон, който помага на жените да станат майки; подобрява качеството на яйцеклетките, които получават, ако жената се подложи на ин витро. Той има център в Ню Йорк, в който се извършва ин витро оплождане при възрастни жени в репродуктивна възраст. Това е много значим вид терапия, от която не бива да се отказваме .     

            Безплодието не е болест, а симптом, който показва наличието на фактори, които намалят плодовитостта при мъжа и жената. Като правило съществува не само един фактор, а са набор от фактори. Внимателното проучване и подобряване на всеки от факторите в много случаи ще помогне за решаване на проблема на много семейства.       Уважаеми Дами и Господа, консултирайте се с лекари-специалисти, преди да започнете какъвто и да е прием на „уникалните” хранителни добавки и др. препарати.
д-р В. Танева